Автори на статията:

Петя Бързилска ( p.barzilska@econ.bg )

Теодора Пенева ( t.peneva@econ.bg )

Александър Димитров ( a.dimitrov@econ.bg )

Въпреки постоянните социални и икономически промени, има един фактор, който винаги ще играе роля за формирането на едно общество - четенето на книги, набавянето на знание, изграждането на култура.

Безспорно технологизацията и модернизацията на навлязлата информационна епоха имат силно влияние върху книжната индустрия и всички нейни градивни елементи. Позитивно или негативно - това не може никога да се знае с обективна сигурност, но в текущия анализ ще се опитаме да проследим тенденциите на книжната култура, които се наблюдават в българското общество.

Чете ли българинът?

Какво чете той? Обича ли родна съвременна литература? А пише ли и защо пише? Смислено и перспективно ли е за един българин да бъде автор или пък, от друга страна - издател? Всички тези въпроси намират своите отговори сред мненията на издателите, търговците, организациите, самите автори и не на последно място - читателите.

Така се откроиха няколко основни пункта на анализа. В издаването, купуването и четенето на книги се преплитат социо-културният и финансовият фактор. От една страна във време на криза книгите изглеждат по-скъпа покупка. Което ги прави и скъпа инвестиция за автора. От друга - в хода на модернизацията се е променила потребителската култура на читателите. Така се е обособило и набира популярност едно ново явление - електронното издаване. То се оказва по-лесно и по-достъпно от традиционната хартиена книга.

За да разгърнем различните аспекти на темата, потърсихме първо гледната точка на издателите и разпространителите.

Книжният пазар през погледа на издателите на българска литература

В последните няколко години се наблюдава раздвижване на пазара и все повече хора започват да четат български автори. За издателите българският читател е образован и дори чете родни автори. Лошото е, че не е достатъчно. Според тях издаването на българска литература не е печеливш бизнес.

По темата разговаряхме с Божана Апостолова, основател и управител на издателската къща "Жанет 45", и Светлозар Желев, директор "Книгоиздаване" в издателство "Сиела".

Показателно е, че дълго време единствено "Жанет 45" издаваше български автори. През последните пет години "Сиела" също се позиционира в тази пазарна ниша. Определено е положително, че и други започнаха да публикуват наред с чуждите автори по едно или две печеливши български заглавия на година. Това със сигурност разширява кръга на издателите, сред които един автор може да избира.

Въпросът е, че конкуренция в чистия смисъл на думата няма. В момента има много сравнително големи издателски къщи, които предпочитат да публикуват български писатели. Факт е обаче, че мащабът на пазара не е достатъчно голям, за да печелят те само от издаването на български автори. По-голямата част от издателите ги издават "между другото", като най-вече наблягат на чуждите писатели.

В момента се наблюдава конкуренция за привличането на някои добри и продавани български писатели. Проблемът е, че тези автори вече трябва да са придобили популярност. Малко ще са издателски къщи, които ще издадат някого, който е напълно непознат. Ще са необходими значителни инвестиции за популяризирането на едно ново име, а добрите реклама и маркетинг струват скъпо. Понякога става така, че един качествен автор не успява да се продаде, защото не е познат сред читателите и не може да се сдобие с популярност.

Друг фактор, който влияе негативно на търсенето на български книги, е високата им себестойност. Тук става въпрос както за книги на чужди, така и на български автори. Една от причините за това са високите производствени разходи, като малките тиражи не позволяват каквато и да е икономия от мащаба. Принципно се пускат тиражи на книги на български автори в порядъка между 500 и 1000 бройки, кото този малък брой покачва себестойността. Малкият тираж е характерен за новите и непознати автори. Книгите на по-популярните почти естествено се издават в повече бройки. Така излиза, че един недобре известен или нов автор е по-скъп за издаване, отколкото един вече наложил се на пазара.

В случаите, когато български автор добие популярност и обществеността е информирана за произведенията му, тиражите могат бързо да се изчерпат. Пример в тази посока е Калин Терзийски (на снимката вляво - сн.: в. "Труд"). Миналия месец той спечели Европейската награда за литература, обявена на най-големия в света панаир на книгата във Франкфурт. Това негово постижение и знанието на хората, че Терзийски се е сдобил с него, увеличи значително продажбите на всички негови книги. „Когато обществото е информирано, т. е. националните медии са си свършили работата, резултатът е абсолютно различен. След десетминутен разговор за "Българско зелено" на Станислав Стратиев в утринния блок на БНТ за половин час само по интернет бяха продадени над 50 книги, а за три седмици тиражът се изчерпа", обясни Божана Апостолова.

Ако се говори за причините, които ограничават продаваемостта на българска литература, трябва задължително да се спомене липсата на каквато и да е държавна политика, която подпомага издаването на българска литература. За разлика от България, почти всички европейски държави имат много добра политика в тази насока. Повечето правителства подпомагат издаването на националната си литература. Освен това националните автори в много страни са едни от най-продаваните на пазара.

"За жалост, правителствена политика в тази насока няма и в момента, в който загубим духовния потенциал на нацията, чак тогава ще проумеем, че трябва да тръгнем от АБ и да чакаме 50 години, за да го наложим отново", смята Апостолова.

Може да се даде пример с Израел, където хората масово предпочитат родния за тях писател Едгар Керет. Държавата е направила всичко възможно да поощри четенето на национални автори, както и да покаже, че е хубаво младите хора да четат писателите на своето време.

Друг пример може да се даде с Франция, която има специална държавна политика, ориентирана към книгите и книжния пазар. Не само, че френски автори се лансират на родния пазар, но и се отделят значителни средства за популяризирането им в чужбина. Предоставят се субсидии на издателствата извън граница, които превеждат и публикуват френски заглавия.

България в това отношение не проявява никаква инициативност. Нашата държава е една от двете страни в Европейския съюз с най-висока данъчна ставка. Другата е Дания. ДДС върху книгите е 20%, колкото е и върху всяка друга стока. Не само това, но в България се използва същата хартия, каквато и във Франция и Германия. Хартията се купува при същите условия като в ЕС, а търговската отстъпка за повечето консумативи е около 37%. Това е висок процент за купувачите на продукта, т.е. за издателите.

Българските автори от последните 20 години не са познати на масовия читател в чужбина. В Германия редица автори от България са превеждани на немски език и там някои от нашите по-утвърдени писатели са познати. Трябва обаче да се вземе под внимание, че немският пазар е един от най-отворените, що се отнася до превеждане на чужда литература. Други такива са френският, италианският и испанският пазар.

Един от факторите, които затрудняват налагането на наши автори в чужбина, е липсата на достатъчно литературни преводи от български език. Също така никога не е имало утвърдени писатели, които да действат като ориентир за това къде се намира българската литература на международната сцена, каквито например са Хенрик Сенкевич (Полша), Исмаил Кадаре (Албания) и Милан Кундера (Чехия).

Българската литература не е успяла да се наложи трайно на глобалния литературен обмен, като тя е заменена от по-известните и по-познати полска и чешка литература и тази на страните от бивша Югославия. Тук въобще не говорим за руското творчество. За тази ситуация може да се търси и виновник в лицето на държавата, която не популяризира достатъчно преводите от български език и предприема единствено еднократни откъслечни действия.

„Ние губим позициите си и няма да останат хора, които ще могат да превеждат от български на чужд език", смята Светлозар Желев.

Определено може да се каже, че издателите в България вярват в бъдещето на българската литература. Те обаче имат песимистична нагласа, що се отнася до пазара на книги и повечето от тях виждат края на издаването на българска литература. Според издателите, ако нещо не се промени в държавната политика в положителна посока, скоро няма да има издателски къщи, които да се занимават с тази дейност.

Божана Апостолова е положително настроена към бъдещето на българската литература, като според нея то ще става „все по-добро и по-добро, с категорично заявено поколение от талантливи млади автори, а на какъв носител - не е важно."

Според Светлозар Желев „хората ще продължават да пишат. Дали обаче ще има издатели, които да инвестират в тях, е спорно".

Снимка: Sxc.hu

Бъдещето на книгите: Няколко думи от търговците и разпространителите

Търговците на книги отчитат положителна тенденция и увеличение на продажбите на българска литература. Разговаряхме с представители на едни от най-големите вериги книжарници в страната - "Хеликон", "Пингвините" и "Сиела".

Книжарите забелязват нарастване на интереса към младите български писатели. В повечето книжарници писатели, които най-често са сред избора на читателите, са  Захари Карабашлиев, Радослав Парушев, Теодора Димова, Людмила Филипова, Иво Сиромахов, Калин Терзийски, а от по-отдавна пишещите - Георги Господинов, Богдан Русев и Михаил Вешим. Според търговците българинът е започнал да преоткрива националните ни писатели и чете повече. Повечето от тях са много оптимистично настроени по отношение на продажбите на наши автори в следващите няколко години. Те единствено изразяват опасения относно цената на книгите, която е висока за българския читател. Друго притеснение на търговците е липсващата държавна политика за подпомагане издаването на родната ни литература.

Оптимистична е нагласата и на председателя на Фондация "Буквите" Иван Богданов. Организацията се занимава с разпространението на българските издания и приоритетно с така нашумялото издаване на електронни книги (е-книги).

Богданов недвусмислено посочва е-изданията като по-перспективното бъдеще на българската книга. Според него бъдещето не предлага обнадеждаващи изгледи за българския книжен пазар, освен ако няма развитие в две насоки. Едната е е-търговията, в частност - поява на български еквивалент на Amazon.com (или разпространение на български книги в рамките на интернет гиганта). Другата - издаването на луксозни книги с твърди корици, хубава хартия, кожена подвързия и прочие характеристики, които да превърнат продукта в произведение на изкуството. По този начин потребителят ще има в ръцете си нещо, което си заслужава инвестираните финанси и ще бъде по-удовлетворен.

Подкрепата му за електронните книги има и още една обосновка - транзитността на гравитиращите из интернет пространството заглавия, които могат да добият бързо популярност, без сложния процес на преминаване през различни чужди издателства.

Съвсем в контекста на дейността на Фондация "Буквите" и на т.нар. "информационна епоха", в която се намираме, разговаряхме с Богданов и за блог платформите и тяхната значимост за популяризацията na искащия да пробие и да стане малко по-известен български автор.

Блог платформите, и по-скоро подведеното под общ знаменател понятие „платформи, които позволяват самопубликуване", са единствената възможност на българските автори да се рекламират и да изградят някакво име в условия, в които липсват периодични литературни издания, които да запознават аудиторията с писателите. Богданов посочва, че издателите рядко рискуват с непознати имена - което важи двойно за икономически напрегнатата ситуация, в която няма място за прекалени експерименти.

Социалните мрежи също имат своето немалко влияние за разпространението на автори във виртуалната реалност, която е по-гъвкава и перспективна за новите имена, в сравнение с "класическия" метод.

Във втората част на темата ви представяме мнението на авторите и това на читателите, разказваме ви и за една позитивна инициатива, свързана с популяризирането на книгите.