Минаха две години откакто Швеция обяви, че започва експеримент за намаляване на работния ден от осем на шест часа за някои професии и видове учреждения в Гьотеборг. В края на 2016 г. експериментът официално приключи и резултатите за работодателите и работниците много се разминават. Обзорът от различните гледни точки прави Би Би Си.

В експеримента, който започна през 2015 г., първоначално се включиха част от администрацията на Гьотеборг, болниците, социалните служби и други държавни институции, след това постепенно се изпробва и от различни частни компании там и в няколко в Стокхолм, например рекламни агенции, телекоми и фирми в ИТ сектора.

Идеята беше да се намали работният ден, но не и заплащането на хората в експеримента, а освободеното време да се запълни с назначаването на нови служители, което отвори десетки работни позиции. Само в домовете за възрастни в Гьотеборг например са били необходими 17 нови медицински сестри заради проекта - кадри, които и без друго са дефицитни.

По план експериментът продължи 23-24 месеца в държавните институции, но немалка част от бизнеса се отказа от него сравнително скоро след началото, заради големия допълнителен разход, който изисква или пък заради несъвместимост с дейността им. Идеята се сблъска с много критика от център-десните депутати в шведския парламент, които поискаха прекратяването на опита миналата година, точно защото е прекалено скъп за работодателите и данъкоплатците.

Инициаторите от лявата партия в общинския съвет на Гьотеборг обаче се пребориха за пълното му изпълнение, макар че им струваше около 12 млн. крони или 1.25 млн. евро допълнително в бюджета за трудови възнаграждения за двете години. Те признават, че няма как моделът да се наложи трайно, защото наистина е твърде скъп, но изтъкват, че въпреки това е показал впечатляващи резултати за хората.

Левицата в Швеция е единствената, която подкрепя 6-часовия работен ден, но тя пък е подкрепена само от 6% от населението на последните избори, така че шансовете й да се пребори за законови промени отсъстват. Въпреки това и въпреки че за всички е ясно, че начинанието е свързано с повече разходи, в хода на експеримента и след края му още общини в Швеция тръгнаха по стъпките на Гьотеборг. Организират се сходни проекти, не масови, но фокусирани върху професиите и работните места, при които има най-високи нива на отсъствие от работа по болест и професионални прегаряния. Във висок риск са например социалните работници и медицинските сестри.

26-годишната медицинска сестра в старчески дом Емили Теландер е една от около 70-те здравни служители в подобни заведения, включени в двугодишния експеримент в Гьотеборг. Разказва, че с 6-часовото работно време ритъмът и работата й напълно са се променили, също и на колегите й. "Виждаше се, че всички сме по-енергични и щастливи", казва тя.

За да установят реалните ефекти и разликата със стандартния 8-часов работен ден, Гьотеборг остави част от болниците, хосписите и административните служби извън експеримента си за сравнение. Изчисленията са направени засега за първите 18 месеца и показват наистина драстична промяна. За двете години медицинските сестри на 6-часова работа като Емили Теландер са излизали в болнични по-рядко, били са в по-добро общо здравословно състояние и са имали енергията да организират 85% повече занимания за пациентите си като излети и караоке.

Експериментът обаче се оказал нож с две остриета за участниците в него. Колкото и добре да са се чувствали в тези две години, той приключи и на 1 януари 2017 г. отново трябваше да се завърнат към 8-часовия стандарт. Младата медицинска сестра казва, че сега е дори по-лошо отколкото преди да започне опитът и се чувства още по-изморена, защото е привикнала с намаления работен ден и ще й трябва време да се адаптира наново.

Не всички се съгласяват с медицинската сестра, че 6-часовият работен ден е по-добър. Много частни фирми изпробвали формулата доброволно заедно със старта на общинския експеримент през 2015 г., и на места дала ефект като при здравните работници с по-малко болнични и повече спокойствие. Но някои се отказали много бързо - например една компания за 3D принтери и био мастило, която не издържала и един месец.

"Не мисля, че 6-часовият работен ден е съвместим с предприемаческия свят", казва директорът на модерната фирма Ерик Гетенхолм. Решил да изпробва идеята сред редиците си, защото му се сторило като добра примамка в работните условия за бъдещи опитни и квалифицирани кадри, само че тя не проработила на практика. Самите служители се оплакали, че намаленият работен ден е стресиращ и се налага да бързат, за да поберат в шестте часа всичката работа, която имат за деня. Но при 3D-принтирането има процеси, които са далеч по-бавни.

Анализаторите на данните от експеримента си дават сметка за същото. Шестчасовият работен ден е подходящ наистина за болниците, където можеш да работиш определено време и когато смяната ти свърши просто да си тръгнеш, но не и за бизнеси, където е размита границата между служебния и личния живот и процесите протичат с различно темпо, коментират те. Ефектът в тези случаи, както е проличало и от опита, е стрес за хората да вършат повече неща за по-кратко време, или да си носят работата вкъщи, което ги изморява допълнително и не им се заплаща.

Разумното решение за модерните бизнеси е по-скоро гъвкавото работно време, каквото така или иначе се прилага в голяма част от фирмите в Швеция, казват още специалистите, цитирани от Би Би Си. Повечето от професиите "на компютър" например не изискват хората да са постоянно в офиса и им дават свободата да разпределят времето си както преценят, стига накрая на деня да са си свършили задачите. За разлика от медицинските сестри, които не могат просто да излязат за час по време на дежурството си и да оставят сами пациентите, за да отидат на фризьор например.