Автор: Петър Кичашки

Пристанище Пирея е стратегически обект за цяла Южна Европа. Като към него прибавим и пристанището в Солун, Гърция е ключова за корабоплаването в тази част на света държава. Пристанищата в Пирея и Солун са най-близката точка за влизане по вода в Европа от Близкия Изток и Азия. През Суецкия канал, който свързва Средиземно и Червено море през Египет, е най-краткият път за стоки от Китай и Индия към Европа. Съответно двете големи гръцки пристанища са естествената врата между Европа от една страна и Близкия Изток и Азия от друга. Именно и в това, според мен, се крие разковничето за ветото на Нидерландия по отношение на нашето влизане в Шенген. Прибавянето впоследствие на Австрия към несъгласните за влизането ни в Шенген е камуфлаж, димка. То служи, за да отнеме част от огъня, насочен съвсем справедливо към Амстердам. Ако утре Холандия се откаже от ветото си, Австрия ще я последва скоропостижно без много-много колебания.

Обективната картина е следната. Нидерландия е важна само и единствено заради пристанището в Ротердам, което е в топ десет на най-големите пристанища в света и е най-голямото такова в цяла Европа. Ротердам е врата от и към Европа. През Ротердам влизат най-много стоки, включително от Далечния Изток и САЩ, а и през Ротердам излизат най-много стоки на европейските производители, които изнасят машини, автомобили и оборудване именно най-често през холандския порт, откъдето стоките на немската, френската и австрийската (ако ме разбирате) промишленост намират изход за международните пазари. Австрия, прочее, е особено облагодетелствана от Ротердам, заради пряката водна връзка по Дунав.

Добре, ще каже някой, но защо тогава се пуска Румъния, а не България? В крайна сметка пристанището в Констанца е по-голямо от Варна и Бургас взети заедно, отделно Констанца има пряка връзка с Дунав по прокопания от Чаушеску канал. Това е така. Но има и друго – в момента, покрай руската агресия в Украйна, Констанца се е превърнало фактически в украинско пристанище. В момента основният товарооборот на Украйна по вода се осъществява от речното пристанище Измаил по Дунав до Констанца и оттам се прави претоварване на морски съдове. Това е изпълнило капацитета на румънския порт до краен предел. В момента там на практика не може да се обработи нито една стока, която не е предназначена за Украйна или не идва от Украйна. Това никой не знае колко време ще продължи, но единственото сигурно е, че към момента Констанца не може да е заплаха за Ротердам.

Има и друго – няма вътрешно черноморско пристанище, което да може да е екзистенциална заплаха за хегемонията на нидерландските портове. Просто Черно море е първо в размирна зона и второ е вътрешно море, което е заключено зад железните порти на Босфора. Турция контролира трафика към Черно море по един безапелационен начин и това създава тапи и задръствания, но и е доста скъпо. Нито Варна, нито Бургас, нито Констанца, нито Одеса имат потенциала да се превърнат в сериозна конкуренция на Ротердам. Просто Босфора не го позволява. Районите на отсрещната страна на Черно море пък са размирни и нямат капацитета да поемат трафика на китайски и индийски стоки за Европа, дори и да приемем, че някой в Китай реши по Новия път на коприната да пренесе стоки до черноморския басейн и оттам до Европа. Просто няма как да стане. Черно море е важно, но от геополитическа и стратегическа гледна точка няма как това да е входът към Европа.

И тук се връщаме на Гърция. Първо, южната ни съседка е традиционно морска държава с огромен флот и морски опит. Второ, Пирея и Солун са разположени на ключово място, до което има лесен и бърз достъп през Суец от целия Близък Изток и Азия. Трето, и двата порта са големи, имат оборудване, опит, необходимата дълбочина и т.н. Четвърто, климатът на Гърция позволява целогодишно опериране без прекъсване на всякакъв вид товари. Пето, и най-важно, ако България е в Шенген, тогава стоките от цялото източно полукълбо ще могат да влизат в Гърция и нататък да бъдат свободни за движение към Западна Европа. В момента какво се случва? Пристига контейнер със стоки от Китай на оперираното от китайска компания пристанище Пирея. Той се обработва там и се качва на камион за Германия. Или Австрия. Този контейнер спира на Кулата веднъж за няколкочасова опашка и проверка. После минава през България и спира във Видин за няколкочасова (или няколкодневна) опашка и проверка за влизане в Румъния. После спира отново за часове между Румъния и Унгария. Едва след Сегед вече този контейнер пътува безпрепятствено и бързо до крайната си дестинация.

Всяко висене по опашки е скъпо за превозвача. Това са заплати и разходи за шофьор, който не принажда стойност пътувайки, а струва ресурс, за да седи на едно място. Това е забавяне в изпълнението на поръчката. Това е време, в което камионът не изкарва пари, а лизингът му върви. Екстраполираме това по милиони контейнери (Ротердам оперира над 15 милиона на година) и ще видим, че без България и Румъния в Шенген просто гръцките портове няма как да са конкурентни на Ротердам.

Китайските и индийски кораби ще предпочетат да минат цяло Средиземно море и да обиколят половин Европа, но да знаят, че стигнат ли в Ротердам, натам става лесно и бързо да доставят стоките си. Никой няма нервите, времето и парите да се занимава с безумните опашки на Кулата и Видин.

Но ако България и Румъния са в Шенген, тогава картината става друга. Стоката идва от Китай през Суецкия канал, спира в Пирея или Солун и вече е в Европа. Можеш с камион, можеш и с влак, да закараш стоката си до Западна Европа и това вече ще е на сходна стойност с цялото обикаляне с цел достигане до Ротердам. Да не говорим, че при един малко по-стратегически подход България би могла да разшири съществуващата си речна инфраструктура във Видин и Лом и да пренася стоки по Дунав, където цената на транспортната услуга ще са в пъти по-евтина, отколкото по шосе или жп линия. Всичко това са обективни факти и действителност, с която всеки като мен, който е имал досег до международна търговия – а аз фактически цял живот се занимавам с международна търговия на метали – знае и разбира добре.

Тук работата е проста – Холандия си гледа интереса. Тя няма причина да си създава конкуренция в лицето на Гърция чрез отваряне на достъпа на гръцките портове до Западна Европа през България и Румъния. И това е нормално, разбираемо е. Това, което не е разбираемо, е защо България не си гледа интереса. Защо България пипа с кадифени ръкавици и я е страх да защити националния си интерес? Днес е време за тропане по масата, не за шикалкавене. Условията за Шенген сме ги изпълнили. Не сме втора категория европейци и не трябва да ни третират така, заради личните си интереси. В крайна сметка нашите интереси са ни по-важни от тези на Нидерландия.Нали?