Представете си за миг следния пример: голяма банка с около 14 000 служители, общ годишен бюджет от около 470 млн. лв. и приблизително 400 клона в страната.

Представете си, че:

·         Банката получава финансирането си, като веднъж годишно изпраща около 10 страници проектобюджет на акционерите, а през годината прехвърля пари за издръжка от един клон в друг без каквито и да е обяснения.

·         Банката няма информация в реално време какво се случва в клоновете – данните за броя услуги (по видове), за броя служители и за състоянието на клоновете се получават  два пъти в годината. За целта във всеки клон един-двама служители отделят около месец за попълване на справки с екселски таблици за централата, тъй като информацията е в 8 различни софтуера и в деловодни книги/тефтери.

·         Щом получи два пъти годишно информация за работата на клоновете, централата около месец-два я анализира и до края на годината прави доклад, който от своя страна има нужда от анализиране.

·         Всеки клон на банката има право да избира измежду 6 деловодни Софтуера за управление на документите си, като няма начин те да работят съвместно и централизирано. Отделно всеки клон ползва и два допълнителни софтуера за обработка на документи.

·         Всеки клон управлява работата си, записвайки всичко на хартия в големи тефтери – от заявлението на клиента за кредит до разглеждането му от кредитния инспектор, кредитния съвет и т.н. 

·         Движението на молбата за кредит, заедно с документацията, се „придвижва” на ръка от специални куриери в банката.

·         Средното време за произнасяне по искане за кредит в софийския клон на банката е  средно около 2 години, като точният срок зависи от вида на кредита.

Вече можете да спрете с фантазията и в горния текст да смените думата банка със съдебна система, клон – със съд или прокуратура, управителен съвет – с  Висш съдебен съвет, а кредит – с дело.

Въпросите, които възникват след това мисловно упражнение, са следните:

·         Колко дълго още съдебната система ще издържи без нормална организация и реална отчетност на работата?

·         Колко дълго българските граждани и предприемачи ще бъдат дърпани надолу насила от неработещата съдебна система?

·         Колко дълго нормалните хора в системата ще искат да работят в нея при тези условия?

И най-важният въпрос – ако отново се върнем на асоциацията с банката – колко клиенти щяха да останат, ако имаха избор.

Отговорът на последния въпрос е – нула.

За съжаление, нямаме избор между съдебни системи и затова единствената ни възможност е да изискваме добра организация, навременни резултати, прозрачност и спазване на правилата.

Автор: И.П.И