За поредна година България е на едно от последните места в Европа по медийна грамотност, показва сравнителен анализ, изготвен от института "Отворено общество" - София. Индексът за медийната грамотност бе създаден през 2017 г. в отговор на разпространението на фалшивите новини и феномена "пост-истина", за да измери потенциала за устойчивост към тях и да допринесе за намиране на решения. Той оценява и класира 35 страни в Европа според техния капацитет да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини. Индексът предлага модел за измерване на медийната грамотност, според който в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност.

На върха на класацията за 2019 г. са Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония. Финландия е първа, като има значителна преднина пред другите със 78 точки от 100. Дания е на 2-ра позиция със 72 точки, а Холандия и Швеция имат по 71 точки. Последните пет страни са Северна Македония (с 12 точки), Турция (19 точки), Албания (22 точки), Босна и Херцеговина (24 точки) и Черна гора (с 29 точки).

България е на 32-ра позиция с 36 точки. В сравнение с предишните издания на индекса страната отбелязва известно подобрение - увеличение с по две точки годишно, но все още остава в дъното на класацията. И тази година няма друга страна-член на ЕС, която да е след България.

Сравнението на резултатите от предходната година показва най-значително влошаване в резултатите на Чехия и Словакия, следвани от Латвия, Полша, Литва и Румъния. Най-значителното подобрение между 2018 г. и 2019 г. се

наблюдава при Турция (с 4 точки), но страната остава предпоследна.

При разглеждане на резултатите през 2017 г. и 2019 г. се вижда най-голямо влошаване сред страните членки на Европейския съюз в Централна и Източна Европа. Резултатът на Словакия пада със 7 точки, на Полша - с 6, а на Чехия - с 5 точки. България е единствената страна от Централна и Източна Европа, която не регистрира спад, но тя е на последно място от групата на тези държави.

Докладът очертава възможните връзки между медийната грамотност, доверието към експертите и журналистите и корупцията. Ерозията на доверието в обществата се придружава от нарастване на фалшивите новини и дезинформацията и това е една от най-значимите вредни последици, посочват от Отворено общество - София. Резултатите показват, че високите нива на недоверие в учени и журналисти кореспондира с ниските оценки по медийна грамотност. Съответно, страните с добро представяне в индекса имат ниски нива на недоверие в експертите и медиите.

Друг социален проблем – корупцията, измерен от Индекса за възприятие за корупцията, изглежда има директна връзка с резултатите на Индекса за медийна грамотност, въпреки че не може да се направят изводи за причина и следствие. Страните, които се считат за по-корумпирани, имат по-ниски оценки по медийна грамотност, а тези, които се считат за по-чисти от корупция са с по-високи оценки по медийна грамотност. Едно от възможните обяснения е, че корупцията процъфтява в институционално слаби страни и е в дългия списък на оплаквания на гражданите, заедно с липсата на доверие във властите.

В доклада се посочва, че по отношение на фалшивите новини не е удачно да се използват радикални мерки като пълна забрана при всички случаи. Изтъква се, че това поражда два типа предизвикателства - регулациите против фалшиви новини да бъдат използвани за ограничаване на свободата на изразяване, както и необходимостта да се отчитат т.нар. "алтернативни факти".

Анализаторите предлагат няколко подхода за справяне с фалшивите новини. Например, да се държат отговорни социалните мрежи, особено що се отнася до личните данни, използване и насърчаване на организации за проверка на фактите, маркиране на невярна информация, разработване и прилагане на адекватни за времето етични кодекси и други форми на саморегулация. Според тях са необходими и повече гаранции, че няма да бъдат толерирани както силно проблемното поведение "онлайн", така и свързаното с това поведение извън интернет.

"Изводите на доклада подчертават нуждата от подход "обратно към основните неща" в справяне с фалшивите новини, дезинформацията и техните последствия – това включва справяне с ерозията на общественото

доверие и корупцията в най-широкия смисъл, гарантиране на медийната свобода и систематично прилагане на образователни подходи като своеобразна ваксинация срещу фалшивите новини", се посочва в доклада.