Преболедувалите COVID-19 изграждат антитела срещу всички антигени на вируса, докато антителата, които се образуват след ваксинация, са насочени единствено срещу протеиновите шипчета на вируса. Антителата, изградени в резултат на ваксинация, не допускат навлизането на вируса в клетката гостоприемник. Това гарантира минимален риск от тежко боледуване и смърт вследствие на COVID-19, съобщават от Министерството на здравеопазването.

Голямото предимство на ваксинацията е, че образуването на антитела се осъществява при заобикаляне на рисковете (краткосрочни и дългосрочни, а понякога и трайни) от преболедуването. Нещо повече, SARS-CoV-2 притежава фактори, които потискат пълноценния имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във ваксината, имунната система на ваксинирания индивид е в състояние да разгърне пълната си сила.

Наличните научни данни сочат, че имунният отговор както след преболедуване, така и след ваксинация, намалява с времето. Ето защо хората със завършена ваксинация през първите месеци след одобряването на ваксините вече могат да стимулират имунитета си с поставянето на бустерна доза.

Лицата на и над 18 години могат да повишат своята защита срещу COVID-19 с бустерна иРНК (Comirnaty на производителя BioNTech/Pfizer или Spikevax® на производителя Moderna) ваксина шест месеца след последната приложена ваксина.

иРНК ваксините не съдържат жив вирус и не оказват влияние върху човешката ДНК.

Комбинацията между векторна и иРНК ваксина (съответно като първа и втора доза) също дава добри резултати по отношение постигнатото ниво на защита. Учените са категорични, че преди ваксинация срещу COVID-19, включително при поставяне на бустерна ваксина, не е необходимо изследване на антителата.