България е в “сивия списък” на 23 държави за „потенциал” за пране на пари, което може да е допълнителна пречка за влизане в Еврозоната. Ние сме в списъка на страните, поставени под засилено наблюдение от Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF). Освен нас в него фигурират също Йемен, Сирия, Барбадос, Буркина Фасо,, Уганда, но и Турция, Хърватия и други.

“Изпирането на пари е престъпление, което обикновено има международен елемент и се свързва с предварително генерирани средства с престъпен произход. Групата за финансово действие срещу изпирането на пари е международна организация, която създава стандарти за борба и превенция. Тя следи също за спазването им от държавите.  Има и местни организации, които изпълняват подобни функции, като Комитетът към Съвета на Европа, който прави оценка на България”, казва Иван Кавръков, консултант по пране на пари и бивш инспектор в ДАНС.

Последният доклад на Комитета към Съвета на Европа за България е от 2022 година. Той борави с информация, която е за последните 10 години и е негативен.

“Това означава, че от банките ще се изисква да прилагат по-разширени мерки по отношение на клиентите си и да събират повече документи. Целта е ограничаване на рисковете от пране на пари”, допълва експертът.

Наред със „сивия” има и „черен списък”, в който са само Северна Корея, Иран и Мианмар.

В крайна сметка в “сивия списък” са държави, които имат съществени недостатъци, но поемат политически ангажимент да ги изчистят.

За да излезем, трябва да отстраним установените у нас недостатъци, а те са много. Според наблюдатели става дума за над 300 страници забележки.

Финансистът Никола Янков обаче твърди, че решението на FATF е неоснователно и изобщо не отразява текущите рискове от пране на пари в страната.

В оценката на FATF се подчертава, че корупцията и тежката организирана престъпност са две основни заплахи пред България. Корупцията е проблем, а не се предприемат почти никакви действия за изправяне пред правосъдието на корумпирани официални лица.

FATF отбелязва още, че липсата на ефективна реакция заради недостиг на ресурси, ограничено използване на финансовото разузнаване, недостатъчно разследвания, съдебни преследвания и конфискация на облаги от престъпниците също са допринесли за решението ѝ. Ако правителството не вижда необходимостта да отговаря на стандартите на FATF, тогава е логично, че изпълнението им и осигуряването на необходимите ресурси няма да бъдат на първо място в неговия дневен ред. Без политическа воля всяка битка срещу финансовите престъпления е обречена на крах.

Като се има предвид широко разпространената корупция, липсата на статистика за броя на образуваните дела за пране на пари и корупция, се посочва в оценката на FATF, е налице индикация, че отговорът на финансовите престъпления в България не работи както трябва, а не е знак, че рискът от пране на пари в страната е малък или никакъв. Да се твърди, че липсват доказателства за пране на пари е различно от твърдението, че липсва пране на пари. По този начин България в момента стои на кръстопът, където признаването на неотложността на проблемите, пред които е изправена, и решаването им, е от първостепенно значение.

Действително тези проблеми “не са от мащаба, който заплашва стабилността на международната финансова система”, но те засягат дълбоко интегритета на самата България, както и на Европейския съюз като цяло. Например Центърът за изследване на демокрацията съобщи през 2020 г., че приблизително 15% от средствата, получени от Евросъюза, са присвоени. Така че приемането и съобразяването с изискванията на FATF е както въпрос от национален интерес, така и отговорност на България като държава членка на ЕС.