Пандемията от коронавирус COVID-19 доведе до забавяне на растежа и свиване на българската икономиката.Тъй като солидарните социалноосигурителни системи са силно зависими от конкретния бизнес цикъл, ДОО понесе всички негативи от фазата на свиването, а именно затрудняване на стопанската дейност, спад в броя на заетите, повишаване на безработицата.

Наред с това, чисто здравните мерки за ограничаване на пандемията доведоха до по-високо търсене на някои обезщетения за временна неработоспособност, но до спад в търсенето на други. Това са част от констатациите, направени във втория брой на информационния бюлетин на НОИ за 2020 г.

Очаквано, спадът в заетостта доведе до намаляване на броя на осигурените лица, за които се плащат или са дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО. Данните за месец април сочат, че броят на осигурените лица е бил 2 593,8 хиляди лица, при близо 2 796,3 хиляди лица през март (спад от 7,2%) и 2 829,2 хиляди лица през декември 2019 г. (спад от 8,3%). Намаление се отчита при всички видове осигурени лица от частния сектор, но най-голям е спадът при работещите на трудови правоотношения, осигурени в най-масовата, трета категория труд - над 187,1 хиляди лица през април спрямо месец по-рано.

Намалението в броя на заетите и респективно – на осигурените лица, доведе до намаляване на приходите от осигурителни вноски за фондовете на ДОО. Постъпилите осигурителни вноски през май 2020 г. са 496,2 млн. лв. (предварителен отчет). В сравнение с предходния месец, приходите от осигурителни вноски са намалели с близо 146,4 млн. лв., което е спад от близо 23%.

Намалението в приходите от осигурителни вноски е в пряка зависимост от спада в броя на осигурените лица през април спрямо май. Намалението в приходите от осигурителни вноски обаче е по-голямо от това на осигурените лица, което подсказва, че освен съкращения на персонал е налице и намаление на общия брой на отработените часове в икономиката.

Ръст на броя на лицата с право на парично обезщетение за безработица. В резултат от намалението в заетостта, броят на регистрираните безработни лица с право на парично обезщетение за безработица от ДОО стремително нарасна. От малко под 70 хиляди лица през декември 2019 г., в средата на настоящата година броят на лицата с изплатени парични обезщетения за безработица е нараснал над два пъти до близо 147,5 хиляди души. Увеличението се дължи преди всичко на лицата без стаж или доход от друга държава, т.е. хора, които не са работили в чужбина.

Същевременно, след април, когато бе получен рекорден брой заявления (над 68 хиляди), броят на получените в НОИ заявления за отпускане на парично обезщетение за безработица намалява с бързи темпове. Това дава основание да се прогнозира, че при настоящите прогнози за икономическото развитие и пазара на труда до края на годината входящият поток на безработните лица с обезщетения ще започне да намалява.

Изключвайки причините, свързани с трудова злополука и професионална болест, за периода от началото на годината до 30 юни са приети общо 1 273 242 болнични листове. След грипната епидемия от началото на годината, интересен факт е, че след март, т.е. в най-интензивния период от разпространението на коронавируса COVID-19, броят на приетите болнични листове намалява. През април, март и юни са приети почти два пъти по-малко болнични листове в сравнение с януари, февруари и март.

Оперативните данни към 30 юни показват, че са изплатени компенсации на 8 411 работодатели (без значение за колко месеца и за колко наети лица) за общо 157 862 работници и служители. Изплатената сума възлиза приблизително на 128,9 млн. лв.

Приблизително 4 от всеки 10 работодатели са се възползвали от компенсациите през трите месеца. Малко по-малко от една четвърт от работодателите са ползвали мярката един месец.За сравнение, за близо 35% от наетите са изплатени компенсации само през един месец в рамките на периода, приблизително колкото е делът на наетите, за които са изплатени компенсации през два месеца, независимо за какъв брой работни дни е плащането.

Разпределението на работодателите, възползвали се от мярката показва, че най-голямата част от тях са от търговията (26,4%), следвани от хотелиерството и ресторантьорството (19,3%). Практически, това са секторите, които бяха най-силно засегнати от ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса COVID-19. При наетите лица доминира секторът на преработващата промишленост. Макар и само 15,4% от работодателите да са от тази икономическа дейност, там са 46,6% от наетите лица и близо 39,5% от изплатените средства.

Причината е, че това са предприятия с по-голям брой наети лица, докато при търговията, хотелиерството и ресторантьорството доминират предприятия с по-малък брой наети. В териториален план около една трета от работодателите и наетите лица и около 38% от изплатената сума са концентрирани в област София-град. Другите области, в които има по-голяма концентрация на средства, са Бургас (7,6%), Пловдив (7,5%) и Варна (5,8%). Това е логично, имайки предвид че в тези области има най-голям брой заети лица. Освен това, в икономиката им важно значение имат преработващата промишленост, търговията, хотелиерството и ресторантьорството.

Оперативните данни към 30 юни показват, че до момента е запазена заетостта на близо 158 000 лица, предимно с невисоки възнаграждения, от секторите, най-силно засегнати от ограничителните мерки. Със сигурност без нея шокът върху пазара на труда щеше да бъде значително по-силен.