С поредица от скандали, липса на изслушване и без ключови вносители протече обсъждането на законопроекта за офшорния вятър в сградата на Народното събрание. Вносителят на проекта – Ивайло Мирчев от ПП – ДБ не се появи на организираното от него събитие, а водещ депутат на събитието бе лекарят Александър Симидчиев. 

С подобна атмосфера всички желаещи да участват в дебатите за производство на електроенергия в Черно море останаха крайно недоволни.  А вносителите на проектозакона ги нямаше, защото са били „в командировка“, обясни в началото на обсъждането Симидчиев. Той стоически издържа подвикванията в залата, която бе изпълнена с разгневени представители на хотелиерския бранш, риболовни сдружения и екологични организации.

Все пак в средата на обсъждането на заседанието дойде и депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, който изслуша исканията на хората този законопроект да бъде отхвърлен изцяло от депутатите. Подобно мнение изрази и Борислав Гуцанов от БСП, който също застъпи тезата, че този законопроект трябва да бъде отхвърлен.

В крайна сметка Делян Добрев увери всички присъстващи, че законопроектът няма да се гледа на второ четене в енергийната комисия, докато не бъдат получени всички писмени становища на заинтересованите страни. Според него провеждането на кръглата маса в този си вид е абсолютно безсмислено, а доста от присъстващите дори нарекоха сбирката „цирк“.

Припомняме, че вносители на проекта за Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства са Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Рамадан Аталай (ДПС), Гроздан Караджов (ИТН), Станислав Анастасов (ДПС), Владислав Панев (ПП-ДБ) и Калоян Икономов (ПП-ДБ).  Никой от тях, освен Делян Добрев, не успя да присъства на днешната среща и да чуе исканията на хората от морските общини.  

Ирина Матеева, която е орнитолог и член на Българското дружество за защита на птиците поиска депутатите по-скоро да се съсредоточат върху транспониране на директивата за картографиране на ВЕИ зоните в България. От дружеството са правили и проучвания за миграцията на птиците покрай ветропарковете в Североизточна България като данните им сочат, че птиците избягват тези региони и летят предимно над морето. Сегашният законопроект за офшорния вятър „би изтласкал“ птиците още по-навътре в Черно море.

Рибарските организации се притесняват от изграждането на подводни кабели за евентуалните офшорни ВяЕЦ, като представиха данни как стотици хектари в морето ще бъдат забранени за професионален риболов. Това ще се случи при изграждане на вятърни централи. От сдруженията дадоха за пример газовата платформа Галата, около която вече няма риба, както и по трасето на газопровода, което стига на юг от Варна.

Хотелиерите от друга страна изразиха своите опасения, че никой туристи не би желал да гледа от прозореца си вятърни централи в морето. Те са категорични, че подобни вятърни паркове ще се виждат от брега и няма да бъдат построени далеч навътре в морето. Причината за това ще са големите разходи за изграждането на ВяЕЦ в дълбоководната част на Черно море.

Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията представи прогнозите на ЦИД по отношение на вятърния потенциал на Черно море. Оказа се, че единствено България не е извършила никакви процедури за регулиране на процеса по развитие на офшорния капацитет. Подобни проекти вече се развиват в Румъния, в Гърция също създадоха свое законодателство и вече имат проекти за офшорни вятърни централи, обясни експертът по енергийни политики на ЦИД.  По думите му е реалистично в българската икономическа зона да бъдат изградени 3-4 гигавата вятърни електроцентрали в средносрочен план. Големият вятърен потенциал на страната се намира и в дълбоката част на Черно море. Там инвестициите също ще бъдат значително по-големи, обясни Владимиров, въпреки възгласите в залата. От изследването на ЦИД са очертани четири основно зони с ветроенергиен потенциал – край морето на Шабла, Варна, Обзор и навътре в дълбоката част в близост до турската граница.

България и Румъния могат да положат съвместни усилия за изграждане на общи ветроенергийни проекти в тази посока. Но е важна регулаторната рамка за офшорния вятър. Подобни проекти се изграждат с десетилетия, припомни Владимиров. Според него възможните инвестиции във офшорен вятър у нас възлизат на около 22 млрд. евро като може да създадат 27 000 работни места.