България е изправена пред сериозен проблем, който има потенциал да ограничи икономическия ѝ растеж и стабилност в дългосрочен план – липсата на работна ръка. Този въпрос е многостранен и сложен, с множество фактори, които допринасят за задълбочаването му. Тенденцията към увеличаване недостига на квалифирани служители все повече започва да създава проблеми на бизнеса.
Голяма част от икономическите сектори изпитват необходимост от кадри разполагащи с нужната квалификация за работа. Този недостиг започва да се изостря все по-усезаемо и тенденцията за липса на квалифицирана работна ръка става едно от основните предизвикателства пред бизнеса, обясниха специалисти.
Основна причина за случващото се е дисбалансът в средното образование в България. В продължение на дълги години голяма част от специализираните техникуми, а след това професионални гимназии спряха да произвеждат кадри. Бяха закривани учебни заведения, обучаващи кадри за строителството, работници в машиностроенето, монтажници, работници в леката и тежката промишленост. За сметка на това пък масово се разкриха професии като брокери, икономисти, финансисти, компютърни специалисти, от които един на сто приблизително излиза качествен специалист. Този дисбаланс създаде днешната тeнденция за кадрите, които бизнесът търси, но никои не ги произвежда.
Същевременно според Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2024 г. коефициентът на безработица в България е 5.0%, което е с 0.6 процентни пункта по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2023 година. Безработните лица са 152.5 хиляди. В сравнение с първото тримесечие на 2023 г., броят на безработните се увеличава с 13.0% или 17.6 хиляди души.
Пак според НСИ, коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 години намалява с 0.2 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2023 г. и достига 70.2%. Общият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2024 г. е 2 907.3 хиляди, от които 1 547.1 хиляди са мъже и 1 360.2 хиляди са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече години е 52.8%.
Според председателя на Управителния съвет на Българско търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов основните предизвикателства през 2024 г., посочени в проучване на БТПП, очаквано са свързани с липсата на квалифицирани кадри и повишените разходи за труд. Друг важен фактор за правене на бизнеса са и финансовите условия.
По думите му липсата на работна сила в страната ни, според проучване на Икономическия и социален съвет, е обусловена от няколко фактора, сред които са ефектите на прехода от планова към пазарна икономика в началото на 90-те години на миналия век, довели до рязък спад на брутния вътрешен продукт. Друг фактор е индустриалното производство, реалната работна заплата и последвалите от това емиграция и силно нарастване на безработицата и бедността, демографските предизвикателства.
БТПП ежегодно провежда проучване сред бизнеса за оценка на необходимостта от кадри в средното и висше образование и необходимостта от обучаване на кадри и резултатите за тази година показват, че въпреки определени подобрения в сравнения с предходни години, съществува сериозна липса на квалифицирани кадри със средно образование на пазара на труда сред анкетираните компании. През 2024 година, 62% от компаниите сигнализират за тази нужда, което подчертава необходимостта от системен подход за подготовка на младите професионалисти, като умения и практически познания, както и обучение и мотивация на средни специалисти за запълване на местата и позиции подходящи за такива кадри.
Симеонов посочва, че фирмите са споделили информация за различни сектори и области в които усещат най-сериозно липсата на средни специалисти. Такива са именно: машинни техници- шлосери, фрезисти, леяри, технолози, заварчици, стругари, конструктори, оператори на машини и съоръжения, електротехници, специалисти по човешко машинен интерфейс, софтуерни системи за индустриална автоматизация, агроспециалисти, козметици, мебелисти, туроператори, оператори в химическата промишленост, лаборанти, спедитори-логистика, шофьори, технолози в хранителна индустрия, оператори в шевното производство, продавачи и др.
Водеща тема в проучването е необходимостта или липсата на кадри с висше образование от конкретни области и специалности на икономиката и индустрията на страната. Най-сериозна липса на професионални кадри и необходимост от увеличаване на броя на обучаващите се, се отчитат в техническите науки. Близо 86% от фирмите са маркирали като нужди именно тези направления, следвани от природни науки, математика и информатика и от социални, стопански и правни науки със съответния дял на фирми маркирали интерес към кадри от съответните специалности. С най-слабо търсене сред анкетираните членове на БТПП, се очертават специалисти от хуманитарните, педагогически науки, както и в сферата на сигурността и отбраната.
Цветан Симеонов посочва, че за 2024 г. отново се очертават три водещи предизвикателства и липса на умения. А именно : липса на професионални практически умения, липса на комуникационни умения и липса на базисни икономически познания. „Фирмите също така посочват- липса на трудови навици и мотивация, недостатъчни умения за работа в екип, и недостатъчен интерес към професионалните им ангажименти като водещи предизвикателства в уменията и знанията при завършващите средни и висши кадри. Необходимо е сериозно да се повиши нивото на средното образование“, категоричен е председателят на БТПП.
Според Симеонов основните решения на проблемите с липса на квалифицирана работна ръка могат да се дефинират в посоки – да се автоматизират и роботизират производствени процеси, внедряване и на изкуствен интелект във по-високоспециализирани дейности. Важно е да се решават и демографските проблеми да има стимулиране на обратни миграционни трудови процеси на българи от чужбина към страната. Кризата за персонал все пак отразява и демографската криза, припомнят специалистите.
„Трябват мерки за стимулиране на връщането обратно на този важен за България ресурс, чрез адекватна политика и подобряване на средата за живот, работа, учене и развитие на младите хора и квалифицираните кадри и в България“, категоричен бе Симеонов.
Според него въвеждането на иновации и оптимизиране на процесите в производствата и другите важни сектори в родната икономика, би могла да подобри производителността, качеството и конкурентоспособността на българската продукция и услуга и съответно да направи и по-привлекателна иновативната работна среда и процеси за работниците и служителите и съответно да повиши и заплащането на труда на персонала и по-развита социална политика.
„Не на последно място тук поставяме и възможността за внос на квалифицирана работна ръка от трети страни“, припомни Симеонов.
Той очерта и основните пречки пред вноса на работна ръка в България, като по думите му те включват сложната бюрокрация и регулаторната тежест. Тези административни проблеми затрудняват и оскъпяват процеса на наемане на чуждестранни работници. Бизнесът често се сблъсква с липса на координация между различните институции.
В заключение може да се отбележи, че липсата на работна ръка в България е сериозен проблем, който изисква комплексни и дългосрочни решения. С правилните политики и инициативи, страната може да се справи с този предизвикателство и да осигури устойчив икономически растеж и просперитет за бъдещите поколения. Липсата на адекватна визия за развитието на кадровия ни потенциал също остава важен проблем за решаване от новите управляващи.
