Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) представи седмото си поред проучване за свободата на словото в България. В него се отчита, че през изследвания период – от 2023 г. до 2024 г. има нарастване на политическия натиск.

Според 77.2% от общо 206 журналисти – участници в проучването – най-често срещаният проблем в работата им е политическият натиск.

На второ място е рискът от съдебни дела – журналистите признават, че все по-често се опасяват, че срещу тях могат да бъдат заведени SLAPP дела, известни още и като „дела шамари“, уточняват от Асоциацията на европейските журналисти.

Други проблеми, за които споделят журналистите, са концентрирането на медиите в София, разширяването на „информационните пустини“, където изчезва регионалната журналистика.

В проучването на АЕЖ не е пропуснато да се отбележи и агресията срещу журналисти, проявена при последните избори през октомври. Според журналистката Мария Черешева, която е и председател на Управителния съвет на АЕЖ, има завръщане на феномена „опразване на столчетата“.

Нейният колега в Управителния съвет – д-р Илия Вълков, който е журналист в БНР и преподавател в УНСС, обръща внимание, че мнозинството от респондентите оценяват свободата на словото в България със „средна“ оценка.

Анкетираните сочат като проблеми и непрозрачната медийна собственост, и нейната концентрация, сливането на икономически и политически интереси, липсата на синдикална защита. Прави впечатление, че в сравнение с 2022 г. отчитащите, че саморегулацията в сектора е неефективна, са се увеличили с пет пункта.

Според Орлин Спасов, медиен експерт от Фондация „Медийна демокрация“ и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в последно време се наблюдава регрес в политическите условия, при които работят медиите. По думите му политическите субекти от задкулисието са възстановили своето влияние върху медиите и сега се наблюдава реставрация на натиска им.