Българските 15-годишни младежи се справят с базови задачи, проверяващи финансовата грамотност. Малко над 30% от учениците са се представили на или под ниво 1. Тези ученици могат в най-добрия случай да правят разлики между нуждите и желанията, да вземат прости решения за ежедневните си разходи и знаят целта на ежедневните финансови документи, като фактура например. Само 2.7% от българските младежи умеят да анализират сложни финансови проблеми.
Това показва изследването PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в частта си за финансовата грамотност сред учениците. България постига 426 точки при средно 498 точки за ОИСР.
Включилите се държави в проучването за финансовата грамотност са 20. Най-добре се представя Белгия (527 т.), Дания (521), Канада (519). България е сред последните 6 страни. Българските ученици са на една позиция пред Перу (421). Следват Коста Рика (418), Бразилия (416), Саудитска Арабия (412). На дъното е Малайзия (406).
Резултатите от изследването идват на фона на вчера обявените ниски резултати от изпита по математика след 10-и клас. Те показаха, че само една четвърт от десетокласниците се справят със задачи, свързани с демонстриране на финансова грамотност.
Данните от изследването PISA бяха представени през декември миналата година. То показа, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми. Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Основната оценявана област на осмото издание на изследването е математическата грамотност сред 15-годишните по света, но тестът проверява също уменията им за четене и природни науки.
За втори път България участва и в модула "Финансова грамотност", а днес Министерството на образованието представи изводите от него. Резултатът на българските ученици през 2018 г. беше 432 точки и постави България сред последните страни в класацията. Намаляването на сегашните резултати с 6 точки според Неда Кръстанова от Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование е статистически незначимо.
Проучването е направено през 2022 г. В него участват над 6 хил. български деветокласници от 200 училища в страната. Изследването се провежда на компютър.
Скалата за оценяване на PISA за финансовата грамотност включва 5 равнища. Второ равнище са постигнали една четвърт от учениците, първо равнище - 22%, а под първо са малко над 18%. Най-високото пето равнище са достигнали 2.7% от учениците.
Колко струва велосипед на изплащане?
Една от задачите например е за купуване на велосипед, който струва 600 злоти (измислена валута в теста PISA - бел.ред.). Григор си купува велосипеда, като взима заем от компания за отпускане на кредити при пазаруване на изплащане. Учениците трябва да посочат колко трябва да плати Григор - по-малко от 600 зеда, повече от 600 или точно 600 зеда. Те трябва и да аргументират своя отговор.
Следващата част от задачата гласи: В района, в който живее Григор, са откраднати няколко велосипеда. Кой от изброените продукти може да защити финансово Григор, ако велосипедът му бъде откраднат от гаража?". Учениците могат да избират между отговорите застраховка на домашното имущество, пътнически чекове, държавни облигации, ипотека.
Половината ученици имат банкова сметка
Според представените данни на министерството учениците посочват, че през предходните 12 месеца са учили в училище понятия като надница (46.9%), бюджет (54.5%), предприемач (49.8%), банков заем (48.5%). По-малко съобщават, че са учили за обменен курс (28.6%) и сложна лихва (26.4%).
Учениците, които знаят значението на термините, като изплащане на лихва, възвращаемост на инвестицията, дебитна карта, бюджет, надница, предприемач, изпреварват учениците, които не са ги учили, с 8 точки.
85% от учениците съобщават, че поне веднъж месечно разговарят с родителите си за пари за нещата, които искат да си купят, за решения да спестяват (75%), за онлайн пазаруване (79.3%). По-малко ученици в България са обсъждали с родителите си новини, свързани с икономиката или финансите, или със семейния бюджет.
Учениците, които обсъждат тези теми с родителите си, се представят по-добре с финансовата грамотност, в сравнение с младежите, които посочват, че никога не са обсъждали тези въпроси с родителите си. Първите ученици имат средно с 35 точки повече.
В България малко над 50% от 15-годишните ученици имат сметка в банка (средно 63% за страните от ОИСР). Над 46% от учениците притежават платежна или дебитна карта, докато средно за ОИСР този дял е 62%.
Учениците, които имат банкова сметка, имат с 19 точки по-високи резултати по отношение на финансовата грамотност, в сравнение с учениците, които нямат сметка.
Близо 75% от българските младежи (83% средно за страните от ОИСР) посочват, че могат самостоятелно да решават за какво харчат парите си. Тези ученици са получили с около 49 точки по-високи резултати при оценяването на финансовата грамотност, които казват, че нямат тази самостоятелност.
