Промените в климата водят до промени в туристическите потоци в Европа

19.10.2023 | 14:05
по статията работи: econ.bg
Голяма част от тези климатични явления се случват през лятото, когато е най-натовареният туристически сезон в Средиземноморието
Промените в климата водят до промени в туристическите потоци в Европа
Снимка: под лиценза на creative commons

Промените в климата водят до промени в туристическите потоци в Европа, пише Би Би Си.

В средата на юли гореща вълна заля Южна Европа, с температури, достигащи 46-47 градуса по Целзий в редица градове, включително Мадрид, Севиля и Рим. Макар за климатични явления като тази гореща вълна да има множество причини, учените редовно установяват, че те са много по-вероятни и по-интензивни заради изгарянето на изкопаеми горива от хората. Това обаче не е единствената последица от генерираните от човека въглеродни емисии в Средиземноморието през това лято, посочва британската обществена медия.

През юли горски пожари в Гърция опустошиха над 54 000 хектара или почти пет пъти повече от средния годишен показател, водейки до най-голямата евакуация заради горски пожари в историята на страната. През август пожари обхванаха и части от испанските провинции Тенерифе и Жирона, португалската Сарзедаш, италианските острови Сардиния и Сицилия, наред с други места. Из цяла Европа изглежда се проявяват и други тревожни признаци на показващите се температури – суша в Португалия, хиляди медузи по плажовете на Френската Ривиера, дори по-силно разпространение на пренасяните от комари болести като денге заради по-високите температури и наводненията.

Макар че промените в климата ще засегнат по различен начин отделните региони и никоя част на Европа да не е предпазена, учените са единодушни, че Южна Европа понася, и ще продължи да понася, повече горещи вълни, суши, горски пожари, крайбрежни наводнения и по-силни бури, както и периоди на по-интензивни валежи. 

Голяма част от тези климатични явления се случват през лятото, когато е най-натовареният туристически сезон в Средиземноморието.

Те не са просто неудобство, тъй като могат да са смъртоносни. В Испания близо 1000 души загинаха за осем дни в горещата вълна от юли. Все още не е изчислен общият брой на жертвите на горещите вълни в Европа през лятото на 2023 г., но лятото на 2022 г., което бе също толкова тежко, струваше живота на над 60 000 души.

На фона на жертвите, една друга загуба изглежда по-маловажна, но служи като важно напомняне за начина, по който климатичните промени преоформят както всекидневието, така и икономическата ни реалност – последиците за летният туризъм в Средиземноморието.

От векове туристите през лятото се стичат към Средиземноморието. Във времената на Древен Рим богатите се насочвали към Бая, в Неаполитанския залив, или към гръцките острови (особено известна двойка, която изглежда се е наслаждавала на визитата си в Самос, са били Антоний и Клеопатра). Дори в наши дни идеята за мързелуване по облените в слънце брегове привлича милиони туристи към страни като Гърция, Испания и Италия всяко лято.

Това обаче може скоро да се промени. Според неотдавнашен доклад на Европейската туристическа комисия (ETC) средиземноморските страни остават най-популярната дестинация за туристите за периода от юни до ноември 2023 година. В сравнение с миналата година обаче броят на европейските туристи, интересуващи се от посещение в средиземноморските страни, е намалял с 10 процента. Междувременно много летовници изместват датите на пътуването си – с 5 процента повече са предпочели "крилата на сезона" през октомври и ноември спрямо 2022 година.

Макар икономическите фактори да имат значително влияние, притесненията относно метеорологичните условия също повлияват избора на европейците къде да отидат на почивка, казва изпълнителният директор на Европейската туристическа комисия Едуардо Сантандер. Проучването на комисията установява, че близо 8 процента от всички пътуващи изрично споменават "екстремните метеорологичния явления" като основно притеснение за пътуване из Европа между юни и ноември 2023 година.

Данните на месечна основа от отделни страни очертават по-конкретни промени. Данни, предоставени на Би Би Си от италианската статистическа служба, например показват, че рекордният за страната месец по брой чуждестранни посещения е бил юли 2019 година, когато са били посрещнати 9 255 000 чуждестранни туристи. Към 2022 г. броят на туристите се е възстановил, почти достигайки предпандемичните нива, с 9 064 000 посетители през юли. Година по-късно – през юли 2023 г. – обаче този брой отново е намалял, свивайки се до 8 748 000 души.

Отчасти тази тенденция може би се дължи на това, че потребителите свиват разходите си. Според Европейската туристическа комисия почти една четвърт от анкетираните са изразили опасения от увеличаването на разходите за пътувания. Отчасти вероятно се усеща влиянието и на нестабилността, тъй като туризмът продължава да се възстановява след пандемията от КОВИД-19. През юли 2023 г. пристиганията на международни туристи в глобален мащаб все още са били на 84 процента от предпандемичните нива. Мнозина обаче посочват, че някои туристи вероятно променят датите за почивките си в Средиземноморието или изобщо се отказват от тях, включително заради климатичните промени.

Потребителите са наясно как климатичните промени се отразяват на времето в Европа и как биха могли да повлияят почивката им. Това оказва значителен ефект върху пътническите потоци в Европа, отбелязва Сантандер за Би Би Си.

Междувременно други места се възползват от тези промени. Повече летуващи избират дестинации с по-умерени температури като Чехия, България, Ирландия и Дания, според Сантандер.

Крайбрежният британски регион Корнуол, известен с плажовете и гледките към океана, отбелязва увеличаване на гостите от страни като Германия, Италия и Нидерландия, посочва Малкълм Бел, изпълнителен председател на организацията "Визит Корнуол" (Visit Cornwall).

Вярваме, че това отчасти се дължи на по-хладния климат, казва той.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 30.12   1699 г. – С указ на цар Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово. 1703 г. – При земетресение в Токио загиват около 37 хил. души. 1853 г....