Очаква се икономиката на България значително да забави темпа си на растеж през настоящата година - до 1.4%, в съзвучие с продължаващото охлаждане на икономиката на еврозоната.

Растежът дори може да бъде допълнително потиснат, ако София не успее да изпълни основните етапи на реформи, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, което би довело до допълнителни забавяния на предстоящите траншове. Това пише в най-новия доклад на Световната банка, озаглавен "Забавяне на растежа, нарастващи рискове", който разглежда икономическите перспективи за страните в Европа и Централна Азия.

В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската икономика ще нарасне малко повече - с 1.5 на сто.

Инфлацията ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г. Това би изложило на риск официалната цел за присъединяване на страната ни към еврозоната през 2025 г., според експертите на Световната банка.

Годишният ръст на потребителските цени ще бъде 9.8% през 2023 г., като догодина ще отслабне до 5.6% и до 4.2% през 2025 г.

Целта на правителството за фискален дефицит от 3% за настоящата година е постижима, но може да бъде за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи. Това би могло да навреди на перспективите за растеж в бъдеще, алармират авторите на доклада.

Предвижда се балансът по текущата сметка на България да премине към лек излишък през периода 2023-2025 г. заради очакваната низходяща корекция при цените на ключови вносни суровини и увеличаването на нетния износ на услуги от страната.

Политическите рискове намаляха значително след формирането на редовно коалиционно правителство през юни 2023 г., посочва Световната банка. Приоритетите на новото правителство включват ускоряване на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и подготовка на страната за присъединяване в Шенгенското пространство и еврозоната в близко бъдеще.

Все пак предстоящите местни избори в края на октомври може да засилят натиска върху управляващата коалиция и политическата несигурност да ескалира отново, предупреждава докладът.

Като се има предвид забавянето на растежа и потенциално устойчивата инфлация, бедността (използвайки линията на бедност от 6.85 долара на ден) се очаква да продължи бавно да намалява, достигайки 3.5% през 2023 г., колкото беше прогнозирано и през пролетния доклад на Световната банка.

Данните от доклада сочат още, че през 2023 г. българският износ ще намалее с 2.7% на годишна база, след като през 2022 г. скочи с 8.3 на сто. През следващите две години се очаква възстановяване на износа, като се предвижда той да нарасне съответно с 5.7 и 6.6 на сто.

Износът на български стоки и услуги за ЕС е намалял с над 5% през първата половина на годината на годишна основа, отразявайки и спад със 7.8 на сто в износа за еврозоната, която е дестинация за почти 45% от българския износ, констатират експертите на Световната банка.

Вносът ще намалее с 3% тази година, след което ще се повиши с 6.5 и 7.8 на сто през следващите две години, сочи докладът.

Очаква се нетният приток на преки чуждестранни инвестиции, изразен като процент от брутния вътрешен продукт на страната, да бъде 1.8% тази година, 2.6% през идната година и 2.9% през 2025 г.

През 2023 г. бюджетните приходи трябва да достигнат 39.5% от БВП , сочат още прогнозите на Световната банка. През следващите две години те ще растат, до 40,6 на сто от БВП през 2024 г., както и до 41,3 на сто от БВП през 2025 г.

Предвижда се още държавнят дълг, изразен като процент от БВП, да спадне до 22,5 на сто през 2023 г., след което да се повиши до 22,7 на сто догодина и да намалее до 22,1 на сто през 2025 г.

В доклада на Световната банка България е включена към региона на Централна Европа, заедно с Хърватия, Полша и Румъния. На много места в Централна Европа импулсът за икономически растеж се забави през първата половина на годината, пишат експертите.

Банката очаква четирите страни да отбележат икономически растеж с общо 1.1% през тази година. За 2024 г. икономическият ръст ще се увеличи до 2.9%, а за 2025 г. - до 3.5%.

В пролетния доклад на Световната банка беше заложен по-нисък растеж за региона за 2023 г. - 0.9%

През второто тримесечие годишният растежът се забави в България, Хърватия и Румъния, тъй като комбинацията от по-бавно нарастване на реалните доходи на потребителите и по-строгите финансови условия доведоха до увеличаване на забавянето на икономическата активност.

Влошаващите се икономическите условия на ключови експортни пазари, особено в Германия, също се засилиха. За първи път от началото на 2021 г. ръстът на износа и в четирите държави намалява.