Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда за икономика за 2011 г. на американците Tомас Сарджънт и Кристофър Симс, "за изследванията им върху причинно-следствените зависимости в микроикономиката", съобщават от Нобеловия комитет.

Как се отразяват временното повишение на лихвения процент или орязването на данъците върху БВП или инфлацията? Какво се случва ако централната банка направи постоянна промяна в целта си за инфлацията? Тазгодишните лауреати на икономическите науки са разработили методи за отговаряне на тези и много други въпроси, свързани с причинно-следствена връзка между икономическа политика и разнообразни макроикономически променливи, като БВП, инфлация, работни места и инвестиции.

Тези явления обикновено имат двупосочна връзка – политиката влияе на икономиката, но и икономиката също влияе на политиката. Очакванията относно бъдещето са основен аспект на този вид взаимодействие. Например очакванията на частния сектор относно политиката влияят на решенията за заплатите, спестяванията и инвестициите. Едновременно с това икономическата политика е повлияна от очакванията за развитие в частния сектор. Методите на лауреатите могат да бъдат приложени, за да се разяснят тези причинно-следствени връзки и ролята на "очакванията". Това ни позволява да установим какви ще са ефектите от неочаквани мерки, както и от систематични промени в политиката.

Сарджънт е роден през 1943 г. и е професор по икономика и бизнес в Нюйоркския университет, а Симс е роден през 1942 г. и е професор по икономика и банково дело в университета Принстън.

Томас Сарджънт е показал как структурирани иконометрични макроикономически данни могат да се използват за анализирането на постоянни промени в икономическата политика. Този метод може да бъде използван за проучване на макроикономически връзки, когато домакинства и фирми коригират очакванията си едновременно с развитието на икономиката. Американският икономист е проучил периода след Втората световна война, когато много страни първоначално се опитват да въведат политика на висока инфлация, но постепенно въвеждат систематични промени в икономическата си политика и преминават към ниска инфлация.

Кристофър Симс е разработил метод, базиран на авторегресионен векторен модел, с който анализира как икономикaта е повлияна от временните промени в икономическата политика и други фактори. Симс и други изследователи са приложили този метод, за да разгледат ефектите от увеличение на лихвения процент на централна банка.

Въпреки че двамата икономисти са провели проучванията си самостоятелно, техният принос се допълва по няколко начина. Методите, които двамата са разработили през 70-те и 80-те години на миналия век, са важни инструменти в макроикономическия анализ днес.

Нобеловата награда за икономика е единствената от шестте Нобелови награди, която не е включена в завещанието от 1895 г. на създателя на приза - шведския индустриалец Алфред Нобел. Тя е създадена от Шведската централна банка, Риксбанк през 1968 г. в чест на нейната 300-годишнина и е връчена за първи път през 1969 г.

Наградата е придружена и от парична премия от 10 милиона шведски крони (1,48 милиона долара, 1,08 милиона евро), предоставена от Риксбанк, за разлика от другите награди, които се спонсорират от Нобеловата фондация. Всички Нобелови лауреати ще получат наградите си на гала церемонии в Осло и Стокхолм на 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел.