Днес Православната църква отбелязва Лазаровден. Празникът се чества в последната  събота преди Великден и е посветен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар, кoготo Исус възкресява, e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Във фолклорните вярвания на този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и в групи. В тези групи има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.

Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. Вечерта на Лазаровден семействата ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават “подавки”.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим и да се омъжват.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар и Лазарина.