Във Виена започва най-трудната среща на Организацията на страните износители на петрол (ОПЕК). Тя ще продълиж три дни в различни формати, като от най-голямо значение за пазара е бъдещата спойка на участничките в ОПЕК и страните извън картела, получила популярност като ОПЕК+. Срещата се очартава трудна поради отказа на голям брой страни да увеличат добива. Предложение, лансирано по-рано от Русия.

Междувременно министърът на петрола на Иран Бижан Намдар Зангане е отказал да участва в срещата на страните производителки на петрол от ОПЕК и сраните извън картела, която ще се състои на 23 юни във Виена и на която се планира обсъждане на въпроса за временно увеличение на добива на петрол в рамките на споразумението, съобщава агенция Ройтерс.

Зангане заявява, че той ще излети от Виена на 22 юни, след срещата с представителите на страните, членуващи в ОПЕК. Той не смята да остава за преговорите с държавите извън картела, получил популярност като ОПЕК+.

По думите на министъра, на срещата на ОПЕК едва ли ще се стигне до споразумение, тъй като това не е организация, на която САЩ могат да налагат инструкциите си. В частност Зангане смята, че американският лидер Доналд Тръмп, който по-рано обвини ОПЕК в изкуствен ръст на цените на петрола, не може да дава указания.

„ОПЕК не е част от министерство на енергетиката на САЩ“, заявява министъра на петрола н Иран.

„Пазарът сега е политизиран от президента Тръмп...Бих искал да декларирам, че ОПЕК – това е независима организация, тя не е американска организация...ОПЕК не е организация, която трябва да изпълнява инструкции от президента Тръмп и следването на това правило е много важно. Президентът Тръмп смята, че той може да накара ОПЕК да прави каквото и да е . Той създаде сложна ситуация на пазара на петрол, налагайки санкции на важни страни, основателки на ОПЕК, на производители на петрол. И иска от  ОПЕК, и очаква от нея някакви действия, за да са добри цените. Мисля, че това не е честно“, обяснява той позицията си. 

Страните, които застанаха в основата на споразумението за ограничаване на добива на петрол, тоест ОПЕК +, Русия и Саудитска Арабия планират през тази седмица да излязат с официално предложение за плавно смекчаване на сделката: увеличение на добива на петрол от началото на третото тримесечие. Русия вече даде гласност на предлагания от нея конкретен вариант – увеличение на добива от участващите в споразумението с 1,5 млн. барела на ден от третото тримесечие на тази година, за да се избегне прегряването на пазара. 

Решението за увеличение на добива обаче отсега е ясно, че не се харесва на някои от страните от ОПЕК +. Иран, Ирак и Венецуела са против увеличението на добива на петрол и може да наложат вето на предложението. На този фон експертите прогнозират като изключително трудни преговорите, които предстои да се проведат във Виена.

Дали решението ще бъде окончателно?  Не е ясно. Министрите от 24-те страни, които участват във виенското споразумение ще обсъждат решението в кулоарите на семинара на ОПЕК, който ще се състои днес и утре (20-21 юни), след това на заседанието на министерския комитет за мониторинг на споразумението ОПЕК+ на 21 юни, а също и на срещата на ОПЕК на 22 юни и накрая на общата министерска среща на ОПЕК + на 23 юни.   

След бързото развитие на американския сектор за производство на шистов петрол, САЩ, с добив от 14,9 милиона барела на ден през май, по данни на Международната агенция за енергията (МАЕ), изпревариха Русия (11,35 милиона барела на ден през май) и Саудитска Арабия (10,02 милиона барела на ден през май)

Данните на МАЕ, ОПЕК и Американската агенция за информация за енергията се различават съществено, но всички са единодушни, че само тези три страни са в състояние да надхвърлят добив от 10 милиона барела на ден.

Следват (също по данни на МАЕ) Канада (4,76 милиона барела на ден), Ирак (4,47 милиона барела на ден) и Китай (3,83 милиона барела на ден) , почти наравно с Иран (3,82 милиона барела на ден).

За да не допуснат да изгубят влиянието си поради нарастващия дял на Северна Америка на пазара, 14-те страни от ОПЕК се обединиха с десет други производители, увеличавайки пазарния си дял от около 40 процента до над 50 на сто.