Патентната активност на българските предприятия се запазва висока, като през 2022 г. 47% от заявките за патенти са в областта на електротехниката и електрониката, 31% - в машиностроенето и строителството и 22% - в химията и биотехнологиите. Именно в последната категория е и най-осезаемо участието на жените изобретатели стана ясно по време на пресконференция, с която Патентно ведомство на Р България отбеляза Световния ден на интелектуалната собственост - 26 април. През 2023 г. той преминава в цяла Европа под мотото „Жените и интелектуалната собственост: ускоряване на иновациите и творчеството“.
„В нашата професия, както в много сфери на обществения живот през последните години, равенството между половете е не само възможно, а и насърчавано и подкрепяно целенасочено. Виждаме положителните резултати от тези усилия, особено в сферата научните изследвания и иновациите, където пола е без значение, защото многообразието на човешкия интелект и творчество е съществена предпоставка за създаването на иновативни решения. Пример за това могат да бъдат значимите изобретения създадени от жени изобретатели - от Maрия Кюри, изобретател и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия до българката Севелина Шопова в областта на фармацията. И много други, без чиито изобретения света на здравеопазването и медицината нямаше да бъде същият.“, каза проф. Владя Борисова, председател на Патентно ведомство.
През 2022 г. през Патентното ведомство на България са постъпили 40 заявки за патенти от жени-изобретатели и съизобретатели, което възлиза на 23.4% от общия брой на заявките. Най-много – 21, са заявките в областта на техниката Електротехника и електроника, което представлява 34.4% от общата заявителска активност в посочената област. На следващо място по брой заявки - 15, се нарежда област Химия, фармация и биотехнологии, където техният относителен дял е най-висок и достига 45.5%. Най-ниска е патентната активност на жените в област Машиностроене.
Обобщените данни за активността през изминалата година:
o Заявките за патенти през 2022 г. са 170 броя – като за първа година 50% от тях са от юридически лица; 28% от физически лица; 22% от БАН и ВУ. В предходните години най-голям дял в заявките имат физическите лица. По области - води Електрониката и електротехниката, следват Машиностроенето и строителството и Химията, фармацията и биотехнологиите.
o През 2021 и 2022 г. броят на издадените патенти намалява (съответно от 215 на 182 и от 182 на 87). Тенденцията отразява ефекта на Ковид-кризата.
o През 2022 г. действащите на територията на страната национални патенти за изобретения са 610, а действащите европейски патенти са 14 681.
o Заявките за сертификати за допълнителна закрила SPC отбелязват минимален спад от 54 на 51 през 2021 г., като през 2022 г. те се увеличават до 57 броя.
„Развитието и защитата на интелектуалната собственост е функция на процесите, които протичат в световната икономика, на особеностите на българската икономика, както и на промените в регулациите на тази собственост в рамките на ЕС. Затова промените в активността трябва да се анализират в динамика.“, коментира проф. Борисова. „Коректната оценка изисква да отчетем мащаба на икономиката ни и данните да бъдат съобразени с броя на населението, което ни помага да оценим как страната се позиционира в световен мащаб и спрямо другите страни от ЦИЕ.“
Растат заявките от България за европейски патенти пред Европейското патентно ведомство. През 2021 г. заявките за европейските патенти на 1 млн. население в България са 5.8, като страната изпреварва Румъния, която е с 1.6 заявки. Издадените европейски патенти на 1 млн. население за 2021 г. са 3.3, като по този показател България е в по-добра позиция както от Румъния, така и от Хърватия. Основни области, в които се заявяват и получават европейски патенти, са: електронно инженерство, механично инженерство и инструменти.
Заявките за полезни модели са с положителна тенденция като през 2022 г. общият им брой е 214. По-голямата част от заявките се правят от юридически лица – 53%, следвани от физически лица – 35% и БАН и ВУ – 12%. Водеща област на техниката отново е Електроника и електротехника. Броят на действащите регистрирани полезни модели също расте устойчиво и през последната година този брой възлиза на 1706.
Подадените заявки за регистрация на търговски марки по национален ред през 2022 г. са 3502, като спрямо 2021 г. (когато те са 3729) се наблюдава намаление с 6.1%.
Тенденцията в подадените заявки за регистрация на промишлени дизайни е традиционно низходяща. Увеличение не е отчитано от 2019 г. , като през изминалата година заявките вече са под 100.
През 2022 г. са подадени 37 заявки за нови сортове растения и породи животни, което е увеличение с 19.4% спрямо 2021 г.
„Чрез Фонда за Малки и средни предприятия ще бъдат подпомогнати и предприятията, които подават електронно за сортовете растения на ниво ЕС. Това е познатия вече Ваучер 4, който ще покрие 50 на сто от таксата за заявка.“, съобщи проф. Борисова.
Заедно с него се очаква да стартира и приемането на заявки за Ваучер 3 за национални и европейски патенти, с който ще се разшири възможността за възстановяване на такси при подаване на национални и европейски патенти и проучване на предшестващото състояние на техниката. Размерът на безвъзмездната помощ и процентът на възстановяване също се увеличават съответно на 1500 евро и 75 на сто.
През тази година Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС) увеличи бюджета на Фонда за малки и средни предприятия като целта е подпомагане на бизнеса в повишаването на конкурентоспособността му чрез по-добра закрила и използване на правата на интелектуална собственост.
По данни на Патентно ведомство към края на март общият брой кандидатствали по програмата предприятия е 351. Те са входирали 355 заявки, като одобрените по Ваучер 1 за предварителна диагностика са 31, а по Ваучер 2 (търговска марка и дизайн) са 348. Според фокуса на компанията: стартъпите са 154, представителства на интернационални компании – 105.
