Служебният министър на благоустройството Иван Шишков за втори път пробутва закон недоносче за ВиК сектора. Проектът бе пуснат за обществено обсъждане в края на април и се оказа, че той почти не се различава от предния, който бе публикуван през ноември и предизвика лавина от критики, пише в. "Сега". 

Вчера Комисията за енергийно и водно регулиране огласи становището си за "новия" законопроект.  В него КЕВР на практика пише двойка на на екипа на арх. Шишков. Основната причина - работилите по проекта са загърбили огромна част от забележките и предложенията, направени още по време на предното общественото обсъждане от най-различни институции и организации, и в крайна сметка липсват решения на трупани от години проблеми.

Енергийният регулатор посочва, че свои резерви са изразили Омбудсманът, Агенция по горите, Камарата на строителите, Асоциация по ВиК Плевен, общините Белоградчик и Берковица, ВиК фирми от общините Кресна, Петрич, Сандански, Троян, Панагюрище, Сапарева баня и др. От общо 33 становища едва две са уважени, а 13 са отразени частично.

В новия опит за уредба остават неясни ролята и бъдещето на държавното предприятие Български ВиК холдинг. 

Остава нерешен и въпросът за т.нар. водни помощи - дотации за бедните домакинства, които се затрудняват да си плащат сметките за вода. За тези помощи се говори още от ранното управление на ГЕРБ, когато ресорен министър бе Лиляна Павлова. Един от спряганите модели беше да има някакво минимално потребление, което да се плаща по ниски цени, а който ползва много вода, да плаща по високите тарифи. Проблемът със скъпата вода е особен тежък в области, където се налага използване на помпи.  

Предлага се ВиК секторът да се извади от надзора на сегашния енергийно-воден регулатор, като се съдаде нова комисия, която да се занимава с цените на водоснабдяването и канализационните услуги. При тази "реформа" обаче отпада задължението държавен орган да следи за качеството на водата. Отпада и прегледът на бизнес програмите и бизнес плановете. В законопроекта се предлага с тази материя да се занимават ВиК асоциациите - тоест контролът се прехвърля от държавна комисия към сдруженията, в които участват самите ВиК фирми.  

КЕВР отбелязва, че няма ясни мотиви и анализ в подкрепа на обособяването на специален воден регулатор.  

Едно към едно

В становището си КЕВР посочва:

Предлагат се неясни критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, както и нееднозначно определени критерии за финансиране на инвестициите, в противоречие с действащи регулаторни механизми;

Значително се редуцира броят на показателите за качество на ВиК услугите;

Липсва разработен режим за социална поносимост на цените на ВиК услугите и за въвеждане на водни помощи;

Създава се неяснота по отношение разглеждането на жалби на потребители срещу ВиК оператори;  

Не се предвижда изплащане на обезщетения на потребителите при отклонения от стандартите за качество на питейните и на отпадъчните води;

Създават се възможности за необоснован отказ и злоупотреба от страна на ВиК дружествата в процеса по присъединяване на нови потребители;

Необосновано от потребителите на ВиК услуги са изключени лицата, които нямат вещни права върху водоснабдения имот, но са ползватели (например наематели).

Това са само част от забележките към проекта, който според КЕВР не подлежи на поправяне и трябва да се пише наново.