Снимка: Econ.bg
През първото тримесечие на годината сме свидетели на рязък спад на брутния вътрешен продукт – в рамките на 3,5%. Причините за това са няколко, основната обаче е отливът на чуждестранните капитали. Това обяви Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) по време на месечния брифинг на организацията. През първите три месеца на годината преките чуждестранни инвестиции у нас са 649 млн. евро, при над 1,2 млрд. през същия период на миналата година. „Този спад не е толкова драматичен в условията на криза, но чуждите капитали са главно от довършване на проекти, започнали в по-добри финансови времена”, коментира Прокопиев.
Нещо повече, спадът в индустриалното производство през първите месеци надхвърля 17%, като той е най-значителен в добивната и преработвателната промишленост, където свиването надхвърля 24%. Негативната тенденция ще се запази заради слабото търсене на стоките, произвеждани от тези сектори. Страната ни е тясно обвързана с пазара в ЕС и ще зависим от оздравяването на европейската икономика. „Всички сме свидетели, че двигателят на световната икономика сега е Китай. Страната вече възвръща бързите си темпове на развитие. Вероятно и САЩ ще отчете стабилизиране до края на годината, а ЕС за съжаление е на опашката”, обясни Прокопиев. Така че думата, с която може да бъде описана ситуацията в икономиката, е „рецесия”, въпреки че все още не са изпълнени техническите условия. (По дефиниция рецесия настъпва при две последователни тримесечия с нулев или отрицателен растеж на икономиката, бел. ред).
При това положение до края на годината безработицата може да достигне и дори да надмине 10%, предупредиха от организацията. „Само от преработвателната промишленост са освободени 20 хил. души”, поясни Прокопиев. В условията на криза разходите трябва да бъдат съкращавани, а освобождаването на персонала е един от механизмите за това. Това вече се прави в частния сектор, но не и в публичния.
В България имаме най-скъпата администрация на глава от населението. „И освен че е скъпа, тя е много неефективна. Необходима е реформа във всички публични сфери и съкращаване на разходите”, категоричен беше Прокопиев.
Оптимизъм носят секторите на земеделието и новите технологии. В момента например са много актуални проектите за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Банките охотно инвестират в подобни решения, обясниха от работодателската организация.
За да бъде избегнат срив на икономиката ни, от КРИБ препоръчаха в никакъв случай да не се харчат средства от фискалния резерв. „В края на 2008 година бяха похарчени значителни средства от резерва”, каза Прокопиев. За да се запази стабилността на валутния борд обаче, това трябва да бъде преустановено.
„Дали ще бъде нормативно актуализиран бюджетът или не, това няма значение. Факт е, че парите ги няма и абсолютно нереалистично е да бъдат изпълнени и
разходите”. Така коментира председателят на КРИБ ситуацията с държавния бюджет. Той предупреди, че е възможно значителният излишък до края на годината да се превърне в дефицит. За
съжаление до този момент правителството не предприема никакви мерки за ограничаване на бюджетните разходи. "Кризата много лошо съвпадна с политическия цикъл у нас". До този момент приходната част
на бюджета се изпълнява на 79,88%, показват данните.
„Един положителен знак в посока ограничаване на разходите обаче беше затварянето на „Кремиковци”, допълни Прокопиев. В условията на криза е необходимо да бъдат спрени и всякакви субсидии за губещи предприятия – и на „Топлофикация София", и на БДЖ, например.
От КРИБ препоръчват още и сключване на споразумения с международни институциии. От организацията припомниха, че Международният валутен фонд вече има нови, по-гъвкави програми, от които се възползваха Полша и Мексико. България също може да получи средства по т.нар „гъвкава кредитна линия” (Flexible Credit Line). Получаването на средствата от еврофондовете също ще бъде позитивно за страната, а съчетаването на предложените мерки може да ни осигури „меко” приземяване, категоричен беше Прокопиев.
