Стръмен път в джунглата, пикантна храна, нощувка в дома на местен жител. Липсва всякакво удобство, но това не е важно. Лаос, дълго време откъснат от света, се опитва да предложи нещо различно.
Далеч от масовия туризъм на съседен Тайланд, комунистическата страна разчита на екотуризма, за да покаже богатствата си и да гарантира тяхната вечност, коментира АФП, цитирана от БГНЕС.
На площ от 220 000 хектара в Националния парк Нам Ха, където все още живеят гибони, слонове и леопарди сред гигантски бамбукови дървета, селищата са избрали да се установят на брега на река Намтха, приток на Меконг. Привлечени от тази дива красота и от културното богатство на многобройните етнически малцинства в провинция Луанг Намтха в най-северната част на страната, туристите са все по-многобройни - от 20 000 през 1999 г. до близо 250 000 през 2010 г., според официалните данни.
С отварянето си към чуждестранни посетители през 90-те години на миналия век, страната бързо разбира, че туристическият сектор "е добра възможност за развитие на икономиката", разказва Стивън Шипани, който участвал в създаването на стратегията като консултант на ЮНЕСКО.
Но властите също така "съзнават, че туризмът, ако не бъде управляван правилно, може да има редица негативни последици", допълва американецът, който сега отговаря за туристическите програми в Югоизточна Азия към Азиатската банка за развитие.
Властите, които са създали 20 национални парка на 14% от територията, опитват по този начин да избегнат опашките от автобуси с климатици и бетонните хотелски комплекси.
"Лаос ще се превърне в световноизвестна туристическа дестинация, специализирана в трайния туризъм", обещава официалният сайт ecotourismlaos.com.
Паркът Нам Ха, благодарение на партньорството с ЮНЕСКО през 1999 г., е послужил като модел за създаването на система, в която местните жители са пълноправни участници. Десетки селища са подписали договори с агенции в региона за придружаването и развличането на туристите, за разкриването на традиционната кухня и за осигуряване на подслон през нощта. Всичко това не повече от два пъти в седмицата и за най-много осем туристи. В замяна на това те получават повече от една трета от цената на обиколката.
Стотици проекти днес следват този модел, като позволяват на Лаос да избегне някои грешки на съседните страни, в които туроператорите водят групи туристи в селищата без дори да се консултират с местните жители.