Докато домакинствата с ниски доходи и нарастваща част от средната класа се борят да свържат двата края, пропастта между тях и най-богатите продължава да се расте.

Неадекватните политики за преразпределение, включително слабите инструменти за социална защита, ниската прогресивност на данъчното облагане на доходите и на корпоративното данъчно облагане, са довели до разширяване на разликите в доходите и богатството. Това стана ясно на среща  между Синдикалния консултативен комитет (TUAC) и ОИСР, съобщи КНСБ.

В същото време тези политики бяха приложени с обещанието, че по-високите печалби и благоприятните за бизнеса условия ще доведат до по-високи нива на растеж и заетост. Вместо това по-високите печалби доведоха до увеличени дивиденти на акционерите и спекулации на финансовите пазари, а не до инвестиции в реалната икономика, което допълнително изостря неравенствата и намалява дела на работниците в доходите в страните от ОИСР.

Тази разлика е отразена в статистиката за заплатите: докато производителността на труда е нараснала с 28% през последните две десетилетия, реалните средни заплати са се увеличили само с 8%. В резултат на това работниците са загубили около 2,4 трилиона щатски долара годишно в сравнение с нивата от 2004 г. – сума, равна на целия БВП на Испания, преминаващ от труд към капитал всяка година, посочват от TUAC.

„Тези нарастващи различия не са неизбежни – те са пряк резултат от политически избори. Доказателствата показват, че силните системи за колективно договаряне помагат да се гарантира, че икономическите печалби се споделят справедливо в обществото, вместо да се концентрират върху върха“, коментира Вероника Нилсон, генерален секретар на TUAC.

Срещата разгледа три взаимосвързани предизвикателства:

    Укрепване на институциите на пазара на труда за намаляване на нарастващото неравенство

    Гарантиране, че гласът на работника оформя внедряването на изкуствен интелект

    Разработване на стратегия за развитие на ОИСР, която насърчава правата на работниците в световен мащаб

TUAC специално подчертава необходимостта колективното договаряне да играе централна роля в управлението на въздействието на ИИ върху работата, подчертавайки как може да помогне за гарантиране на справедливо разпределение на печалбите от производителността и защита на правата на работниците.

„Колективното договаряне е от решаващо значение, за да се гарантира, че ИИ допълва способностите на работниците и че свързаните с това печалби от производителността се предават на работниците чрез увеличения на заплатите или намалено работно време“, допълни Вероника Нилсон.

Срещата също така разгледа нарастващото неравенство между страните, като само 17% от целите за устойчиво развитие в момента се изпълняват. TUAC призова новата стратегия за развитие на ОИСР да признае синдикатите като ключови участници в развитието и значително да увеличи помощта за трудовите права и социалния диалог, която в момента представлява само 0,11% от общата разпределена помощ.