Европейските средства за финансиране на науката, иновациите и изследванията, за малките и средните предприятия и за зелена икономика ще имат специална защита, която няма да позволява на националните власти да ги харчат за друго. Това съобщи Волфганг Бурчер, зам.-директор „Изследвания и иновации“ в Европейската комисия (ЕК), по време на дискусия за начините на финансиране на научни проекти от европейския бюджет 2014-2020 г., организирана от евродепутата Ивайло Калфин.

"ЕК ще настоява парите от структурните фондове да не се харчат само за инфраструктура, но също и за наука и иновации. Да, това е по-трудно, отколкото да се правят магистрали, но е важно за България да инвестира в растежа и създаването на работни места", каза още той.
 
Инвестициите в развитие на наука и иновации в България са ниски и това е сериозно предизвикателство, смята Бурчер. При средно за ЕС от 2% от брутния национален продукт, България отделя едва около 0,5% за наука. Друг проблем е слабият интерес на бизнеса в инвестициите за иновация.
 
Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г., предупреди, че най-вероятно европейските разходи ще бъдат чувствително орязани, като парите за растеж и изследвания ще бъдат сред най-силно засегнатите. Страните членки вече преговарят по проект за бюджет, в който специалната рамкова програма за наука и изследвания "Хоризонт 2020" е намалена от 80 на 70 млрд. евро.

"България трябва да си постави за цел да развива и науката и иновациите и една модерна икономика, която да промени страната до 2020 г. Това първо трябва да се постави като цел и да се търси с всички средства, включително национално съфинансиране и специално насочени политики", добави Калфин.

По време на дискусията учени от БАН и от българските университети настояха да бъде създадена специална оперативна програма за наука в България, за да може да се направят целенасочени инвестиции в науката и в модернизирането на българската икономика. 

Такова решение може да вземе правителството, а то дава противоречиви сигнали по въпроса – отначало всички бяха против, след това образователният министър поиска такава програма, сега и президентът говори в тази посока, но решение още няма, коментира Калфин.

Представителите на академичната общност на дискусията предупредиха, че липсата на политика за развитие на науката означава, че българските учени няма да останат в страната.

„Хоризонт 2020“ е целеви инструмент за финансиране на върхови постижения в областта на науката и новите технологии. От 2014 г. чрез него ще могат да се финансират проекти за иновации във всички сектори на икономиката. От програмата могат да се възползват университети, институти, иновативни компании и малки и средни предприятия.