Общите площи за биологично земеделие в Европейския съюз са достигнали през 2018 година 13,4 милиона хектара, което отговаря на 7,5% от общата използвана земеделска площ в ЕС, показват данни на европейската статистика.

Това представлява увеличение на площите за биоземеделие с 34% между 2012 и 2018 година.

Сред държавите членки на ЕС, страните с най-голям дял на площта за биоземеделие през 2018 година са Австрия (24,1% от общата използвана земеделска площ в страната), Естония (20,6%) и Швеция (20,3 %), следвани от Италия (15,2%), Чехия (14,8%), Латвия (14,5%), Финландия (13,1%) и Словения (10,0%).

В останалите членки на ЕС делът на биологичните площи е под 10%, като най-ниските проценти са наблюдавани в Малта (0,4%) и Румъния (2,4%), следвани от България, Ирландия и Обединеното кралство (всяка с 2,6% от общата използвана земеделска площ).

Въпреки че нашата страна е на едно от последните места под дял на площите за биоземеделие, тези площи са се увеличили с цели 229,2% от 2012-а година, когато са били в размер на едва 39 138 хектара, до 128 839 хектара през 2018-а година.

Така наречената биологичната площ обхваща земи, напълно използвани за биологично земеделие, и райони, в които се извършва преобразуване. Биологичното земеделие е начин на селскостопанско производство, който използва методи на биологично производство и поставя най-голям акцент върху опазването на околната среда и дивата природа, а по отношение на животновъдството - на съображенията за хуманно отношение към животните.

Общата площ за биоземеделие е сумата от "площта, която се преобразува" и "сертифицираната площ". Преди дадена зона да може да бъде сертифицирана като "биологична", тя трябва да премине процес на конверсия, който може да отнеме 2-3 години в зависимост от посевите.