България ще получи най-малко средства от еврофондовете на глава от населението за периода до 2020 г. и няма никакви шансове положението да се промени. Това стана ясно от интервю на комисаря по регионалната политика Йоханес Хан, който днес пристига за работни срещи в София, пише в. „Сега“.
Той ще се срещне с президента Росен Плевнелиев, премиера Пламен Орешарски и вицепремиера Зинаида Златанова. Основните теми ще бъдат рискът от загуба на средства през този програмен период и разпределението на европарите за България до 2020 г.
През следващите 7 години, когато ще е в сила новата бюджетна рамка на ЕС, на всеки българин ще се падат по 970 евро от еврофондовете. Това ни поставя на последно място. За сравнение за Полша са предвидени по 1880 евро на човек за този период, на един унгарец се падат по 2055 евро, а на всеки жител на най-новия член на съюза - Хърватия - по 1870 евро, показват изчисления на БНР.
Няма никаква възможност обаче България да предоговори определения за нея ресурс и да получи повече пари, заяви вчера комисар Хан. Той обясни защо определените за България средства, изчислени на глава от населението, са най-ниските. По принцип пакетът на подпомагане от ЕС за всяка държава се определя като процент от нейния брутен вътрешен продукт. За новия 7-годишен програмен период правилото по политиката на сближаване е помощите да не надхвърлят 2.35% от БВП на годишна база.
"Очакваме стабилна стратегическа концепция от България за развитието на публичните сектори в следващия програмен период - 2014 - 2020 г. За пръв път Брюксел поставя предварителни условия пред страните членки, които трябва да се изпълнят за отпускане на парите, т.е. проектите трябва да се предлагат не сами по себе си, а като част от цялостна стратегия", припомни еврокомисарят.
"Ако погледнем данните, от 2009 година насам имаше годишно усвояване от около 7%, това продължава и е първа стъпка в правилна посока. Сега обаче е нужно допълнително да се подобри капацитетът за използване на европейските средства, за да не се загубят много пари. В момента България е усвоила 35% от средствата.
Това не е най-лошият резултат сред страните членки, но трябва да видим как да предотвратим загуби - в това има известен елемент на спешност", обясни Хан.
"Водният сектор е един от примерите как общините, които носят отговорността, срещат трудности и организационни проблеми. В повечето сфери управлението на ниво министерства е добро, но част от разговорите ми в София ще бъдат посветени на това как да се подобри още капацитетът за съдействие на крайните получатели на средствата", посочи още комисарят.
Хан изтъкна още, че управляващите и одитните органи в България се справят добре и свидетелство за това е липсата на спиране на плащания през последните три години. Според Хан обаче усилията трябва да продължат, за да няма сериозна загуба на средства в този програмен период.