В писмо до премиера Гълъб Донев и министъра на финансите Росица Велкова-Желева четирите работодатерски организации, обединени в АОБР, се обявяват против въвеждането на нов данък „свръхпечалба“, определяйки го като лишено от правно и икономическо основание отнемане на доход от успешните български предприятия.

Ето и пълният текст на писмото:

Българският бизнес, обединен в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), е силно обезпокоен от публикувания на сайта на Министерство на финансите проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С него се предлагат  изменения и нови режими, чрез които се очаква да се генерират  допълнителни  приходи в държавния бюджет за 2023 г., да се увеличи събираемостта на приходите от съществуващите източници и да се  отменят  част от фискалните облекчения с временен характер, въведени през предходни бюджетни години. Според нас, чрез промените се допуска лишено от правно и икономическо основание отнемане на доход от  успешните български предприятия чрез въвеждането на т. нар. данък „свръхпечалба“.

Недопустимо е в една правова държава  при липсата на действащ парламент служебно правителство да планира подобно посегателство върху неприкосновеността на частната собственост, в случая печалбите на частните търговски предприятия. При условие, че съответното предприятие е внесло всички свои публични задължения, в това число и корпоративен данък , няма основания да се иска, каквото и да е допълнително плащане към бюджета под каквато и да е форма. Считаме, че с направеното предложение се нарушава духа на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), съгласно които промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за

бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. Макар и формално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не предвиждат хипотеза, при която в края на първо тримесечие на текущата година обществото да не разполага с одобрен от МС и внесен в НС проект на закон за държавния бюджет.

Въпреки липса на подкрепа за инвестициите, Българският бизнес показа, че може  да работи добре и успешно премина през безпрецедентните кризи през последните три години. Имаме най-висок ръст на износа и най-висок ръст на възнагражденията в целия ЕС, при една от най-ниските инфлации в централна и източна Европа. Някои сектори, особено в  индустрията, показаха отлични резултати и точно от тези добре управлявани предприятия правителството се готви да изземе  доход чрез предложената извънредна вноска. Всичко това се прави, без да се отчитат  огромните предизвикателства, които стоят пред цялата европейска икономика, с всевъзможните  допълнителни тежести и изисквания, като: зелената сделка и въглеродния отпечатък, въвеждане на кръговата икономика и влагане на средства в изпълнение на многобройни бюрократични изисквания и  административни регулации. Вместо бизнесът да съсредоточи средства в инвестиции и иновации, обучения и по-добро заплащане на служители, които стават все по-скъпи, българското правителство спира неговия прогрес с недопустими прийоми, като този с предложението  да се въведе данък „свръхпечалба“, наречена популистки „солидарна вноска“ за частните компании. Така цялата идея за реална пазарна икономика ще залитне към командно-административна система, а последната исторически е доказала своята нежизнеспособност и неефективност.

Не можем да бъдем солидарни с безотговорното харчене на бюджетни средства, съчетано с висока инфлация и отсъствия на намерения за ограничаване на бюджетните разходи. 

Компенсациите за свръх високите цени на електроенергията е европейска политика за изправяне на изкривения пазар. Това не са „помощи за бизнеса“, а е възстановяване, при това само на част, от надвзетото от предприятията. Това не са подаръци, за да се искат обратно. И след компенсации, цените на електроенергията за предприятията в България остават над средните за предприятията в другите страни, с които се конкурираме  и са три пъти по-високи от цените за бита.

Предложеният режим на облагане чрез авансови вноски през периода юли-декември 2023 г., основан на финансови резултати от приключили данъчни периоди, предполага допълнително и непредвидено изземване на доход от българските предприятия, включително и от тези, които през текущата година ще реализират загуби или по-ниски печалби, в сравнение с 2022 г.

Подобни предложения повишават непредсказуемостта, подават негативен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори и са предпоставка за влошаване на условията на бизнес средата у нас. Това би било връщане  към старите и порочни практики от преди години да създадем средство за ограбване на най-успешните предприятия в държавата, чрез насилствено навлизане във фирмите. Ще предоставим и информирана възможност на криминалния сектор за неговата престъпна дейност.

Във връзка с гореизложените мотиви, които очевидно са недопустими и неприемливи за една пазарна икономика, считаме че Министерство на финансите незабавно трябва да оттегли направеното в § 32 „В закона за корпоративното облагане“ от преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на ДОПК, недопустимо предложение.

Писмото е подписано от Цветан Симеонов, Председател на УС на БТПП и председател на АОБР за 2023 г. по поръмение на четирете ралотодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.