80 километра от най-шумните участъци на магистралите ни още догодина ще бъдат оградени с шумозаглушителни пана. Това предвиждат стратегическите шумови карти на трите най-големи града и най-натоварените пътни участъци и мерките, разработени по тях, съобщи в. "Монитор".

Уредите на Агенцията по околна среда са определили като най-шумни пътищата край Горни и Долни Богров към магистрала „Хемус", входа и изхода на София по бул. „Сливница" към Калотина, на Пловдив, също така и пътят за Несебър край гр. Ахелой. Според Мария Костова от екоминистерството това са и най-критичните точки, през които преминават поне 6 млн. коли годишно. Заради това, някои от тях ще бъдат заобиколени чрез обходни пътища, като това трябва да стане най-късно до 2013 г.

Постоянният шум разболява и уврежда най-вече слуха и нервната система. Според експертите обаче основният причинител на вредните за здравето ни децибели са главно автомобилите. Близо 80-85% от тътена, сред който живеем всеки ден, се дължи на колите. Заради затихващите функции на жп транспорта влаковете не достигат критичните показатели от 60 000 преминавания годишно, а слабият въздушен трафик­ под 50 000 полета, също е солидно алиби за авиацията ни.

Според Мария Костова в ЕС има специална директива за шума, но тя не въвежда общи стандарти, всяка страна сама си определя граничните нива на шума. Без изключение всички страни членки имат сериозни проблеми с тях.

Българските норми предписват през деня шумът да е не повече от 55-60 децибела, в зависимост от това дали става дума за жилищна зона, натоварена артерия, или централни градски части. Вечер тези показатели варират от 55 до 65 децибела, а нощем ­ 45 до 55 децибела. Регламентираните допустими шумови нива са превишени в 70% от контролните пунктове в страната. Във всички по-големи градове те се нарушават. Заради растящия брой на колите шумът запазва през годините високите си надгранични стойности.

Денем нивата са обикновено около 68-72 или 63-67 децибела при норма 55-60 децибела. Според здравното министерство, което следи силата на шума, това създава определено здравен риск за хората. Сред шумните места картите посочват Бургас, където в 15 пункта са измерени към 77 децибела. Толкова са измерени и в Перник, а Търново ­ в 18 пункта са констатирани 68 децибела. В Кюстендил на 21 места са отчетени 72 децибела. За последните няколко години с малко над процент от участъците силата на звука е слязла в по-ниска категория ­ под 58 децибела.

Все пак обаче твърде шумно си остава в Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница и Хасково. Столицата си остава безспорният лидер.

За да се избегне звуковата преса, на която са подложени жителите, до 2013 г. трябва да се изградят обходни пътища и магистрала „Хемус" вече да не преминава през Ботунец, както и Ахелой да се сбогува с трафика. Общинските власти трябва да се намесят също и да обезопасят входа в Пловдив, както и изхода от столицата от бул. „Сливница" към Калотина след Околовръстното. Там са предвидени и специални комбинирани пана срещу шума.

Пак догодина в столицата прозрачни прегради трябва да оградят едно от най-шумните места ­ Орлов мост. Откъм Борисовата градина обезопасеният участък ще стигне чак до ул. „Незабравка", а от другата страна ще достигне до ул „Н. Ракитин".

По „Цар Борис III" с прегради ще се изолира шумът между улиците „Съвет на Европа" и „Хр. Матов", а по бул. „България"­ около 123-о у-ще.