Въпреки че в последните 10 години електронното здравеопазване е приоритет на всички правителства, във всички правителствени програми и национални здравни стратегии, България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на потребителите на здравни услуги. Това гласи заключението от одит на Сметната палата.
От 2012 година досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравноинформационна система. Обществените поръчки обаче са прекратявани с различни мотиви, като например липса на ясна концепция за изграждането на системата и на план за необходимите финансови ресурси; дублиране на функционалности и проекти на други институции и др. Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването, казват от Сметната палата.
Примери
През 2012 година са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно информационна система, като първата е прекратена от тогавашния здравен министър (бел. ред. - през 2012 година здравен министър е Стефан Константинов, който подава оставка и е заместен от Десислава Атанасова), а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно.
Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок, през април 2013 година проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9,7 млн. лева остават неусвоени. Следващият опит е през 2014 година – друг проект за изграждане на здравна информационна система е одобрен за финансиране със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 12 млн. лв. През юни 2014 година от Министерството на здравеопазването (бел. ред. - тогава здравен министър е Таня Андреева) е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, но два месеца по-късно е прекратена и осигурените средства не са усвоени.
Какво няма
Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време. По време на изготвяне на одитния доклад е разработен прототип на система за електронна рецепта, електронно направление и електронен амбулаторен лист, който се очаква да бъде въведен на практика в следващите години.
Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация. Единствено НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и представя на здравноосигурените лица посредством Персонализирана информационна система, но и тя се нуждае от усъвършенстване. Към края на одитирания период информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е установено изкривяване на здравното състояние на пациент и отчетена несъществуваща хоспитализация.
Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.
Системата за мониторинг и контрол върху реализацията на електронното здравеопазване се нуждае от съществено подобряване. Липсва утвърдена процедура за контрол и действащ санкциониращ механизъм и при явното забавяне в реализацията на електронното здравеопазване, това създава предпоставки за безотговорно подценяване на значението на този ключов приоритет.
