Учен: Не е възможно Македония и България да са имали един език

07.11.2011 | 16:57
по статията работи:
"Отдавна съм се отказал да коментирам "научни" тези на македонски историци, коментира директорът на НИМ Божидар Димитров
Учен: Не е възможно Македония и България да са имали един език

Не е възможно Македония и България да са имали един език (български). Така е озаглавена статията на академик Блаже Ристовски от Македонската академия за науки и изкуства в днешния брой на в. „Вечер". Тя е първата от поредица подобни публикации от новата книга на учения "Македонският възродителен XIX век".

В статията се казва, че по-големият процент на днешното население в Македония произлиза и чрез сложните исторически процеси се е създало от славяните (основно от рода на славините), които вероятно се населват тук продължителен период - от V до VII век.

"Като пример за сравнение за етническо-историческа диференциация са съседните българи, които са продукт на тракийците, хуните, седемте славянски племена (основно анти) и една малка част от тюркско-монголското племе българи (протобългари), които идват от Азия през 681 година по течението на река Дунав и формират Първата българска държава на Балканите, в която се инкорпорират и по-късно навлизат татарите", пише академикът.

И докато народът в Македония се намираше в границите на етнически смесената Византия и създаваше една, основно македонски-славянска-византийска християнска култура и цивилизация, в България (на територията между Дунав и Стара планина) протобългарите създаваха държава с езическа протобългарско-тракийска-славянска цивилизация, която почти два века се развива независимо, без каквато и да е допирна точка с Македония, даже почти с вражески отношения с Византия, което изключва каквито и да било връзки. В България думата „християнин" била синоним за византиец, а с това значение и враг, докато процесът на християнизация в Македония се е състоял много по-рано, преди нейното завладяване от страна на България", пише още академик Ристовски в новата си книга.

Мисията на солунските братя в Моравия

Македонският учен твърди още, че делото на солунските братя в основата си е имало нагласен антибългарски характер. Мисията на солунската братя в Моравия имала най-вече политическо-дипломатически и стратегическо-военен византийски, а по-късно получавала образователно-славянски и религиозно-културен характер.

"Цялата теза за българския характер на народа и езика в Македония от средновековието е изградена въз основа на българския символ, който се намира в някои от писаните текстове. Самият Климент, както пишеше в началото на века самият виден руски славист П.А. Лавров в най-старите запазени преписи, не се именува като „епископ български", а „епископ славянски"; владението на стратега Методий в Брегалнишко в IX век не се е казвало „Българско княжество", а „Славянско княжество". Също така е показателно и това, че албанците и до ден-днешен за македонците казват „Шкаи" (славяни), макар, че в момента с по-специфична характеристика, изтъква по този въпрос македонският учен.


Божидар Димитров не смятал да коментира "глупостите" на Ристовски

Няма смисъл с глупостите, които пише академик Блаже Ристовски, да се занимава един сериозен учен като мен. Както съм убеден, че никой друг учен по света, сериозен, по-малко сериозен или дори несериозен, няма да се занимава с подобни дивотии. Това каза пред агенция "Фокус" историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ).

"Отдавна съм се отказал да коментирам „научни" тези на македонски историци, тъй като в тях няма наука. Това са нагласени тези с фалшификации както на историческите документи, така и с премълчаване на факти в същите исторически документи, които македонски „историчари" предлагат. Обикновено ги подигравам или се смея с тях", каза Божидар Димитров.

„Какво точно прави „академик" Блаже Ристовски, когато трябва да докаже, че Кирил и Методий нямат нищо общо с България, с българския цар Борис Първи и с българската държава? Базирайки се на т.нар. „Брегалнишка легенда", той твърди, че Кирил и Методий действително са работели в Брегалница, но Брегалница и Брегалнишката област не била в границите на България. Нея цар Борис Първи щял да присъедини в 864 година.

"Тук искам да кажа, че всеобщото мнение в медиевистиката е, че македонските земи са присъединени към България в 837 година. И не някой друг, а един уважаван македонски историк, но не от български произход, а от сръбски - Иван Микулчич наскоро написа в една книга, че това вероятно е станало дори още по-рано. Че това е станало в 811 година, след разгрома на византийските войски и смъртта на император Никифор във Върбишкия проход, че именно след това Македония не е била превзета, а просто - присъединена към България от нейното собствено население и от нейните собствени държавни ръководители, които са потомци на кан Кубер -т.е, имало е две български държави, които са се съединили в 811 година, коментира Димитров.

В други жития на Кирил и Методий, писани между другото в Македония, е написано, че Свети Климент Охридски е бил в 893 година назначен за епископ в българското царство, в епископията Велика, а не в някаква друга държава, както пише Блаже Ристовски. Пак той, Блаже Ристовски, пише, че двата центъра - Охридският и Преславският - са били два различни центъра и единият е бил основан от Климент, който избягал от цар Борис Първи, за да създаде или по-скоро - да продължи другата азбука - глаголицата, създадена от Кирил и Методий там, а в Плиска и Преслав - се взимали други решения да въведат т.нар. кирилица.

За съжаление на Блаже Ристовски, в източници изрично се пише, че промяната е направена не от някой друг, а от Свети Климент Охридски. И много е интересно това бягство на Свети Климент, когато в източниците пише, че той е изпратен там от цар Борис, че му е даден нов областен управител - Домета, който да се подчинява обаче във всичко на Климент. Тоест Климент е надарен не само с църковна власт, но и с друга, опосредствана чрез личен пратеник на цар Борис - Домета, въпросния областен управител. И че отгоре на всичко са му подарени три болярски къщи, в които да разположи своето училище и четвърто - дадени са му пари да изгради манастира „Свети Пантелеймон". Откровено казано, и аз бях искал от Националния исторически музей, ако някой ми даде три модерни къщи в Созопол и един областен управител, който да се подчинява във всичко, което му кажа да направи", каза Божидар Димитров.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 12.12   1443 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Златица настъплението на кръстоносците, предвождани от Владислав III и Янош Хуняди, към Одрин е спряно от силна...