Днес се навършват 134 години от Освобождението на България. По този повод отбелязваме Националния празник на страната ни.
На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 година в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул), е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската освободителна война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава след 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква реакцията на свободомислещите европейци. Общественици, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго надигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и да зачита правата на своите християнски поданици.
Договорът от Сан Стефано е подписан от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Той е прелиминарен, т.е. подлежи на одобрение от останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Датата, на която е подписан договорът, не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.
Документът постановява, че България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество с площ около 170 хил. кв. км със свое народно християнско правителство, войска и полиция. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от 2 години, което да се осъществи от специален императорски комисар. Населението на България наброява 4,8 млн. души.
България получава правото да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства. Освен това тя може да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.
Великите сили реагират противоречиво на договора. По инициатива на Англия и Австро-Унгария той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. Според него България е разделена на 5 части - Северна България и Софийският санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област - Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
За първи път 3 март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър II. През 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор". От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
Днес в големите български градове датата беше отбелязана тържествено. В София в 11.00 ч. се състоя церемония по издигане на националното знаме и полагане на венец пред Паметника на Незнайния воин. Президентът Росен Плевнелиев прие строя на почетния караул и поздрави гвардейците за празника. Трибагреникът беше издигнат под звуците на националния химн и артилерийски салюти. Сред присъствалите бяха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова, министри, депутати, висши военни, представители на Българската православна църква и на Главното мюфтийство, дипломати, граждани.
В 12.00 ч. бе извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред парадния вход на администрацията на президента.
Вечерта - от 18.30 ч., ще се състои тържествена заря-проверка на пл. "Народно събрание", на която държавният глава ще произнесе слово. Ще присъстват също председателят на парламента и премиерът. В церемонията ще участват военнослужещи от Софийския гарнизон. По-късно президентът Плевнелиев ще даде прием по случай националния празник, в Гербовата зала на "Дондуков" 2.
Хиляди българи изкачиха днес връх Шипка, за да се поклонят пред подвига на българските опълченци и на руските воини, загинали за свободата на България. На връх Шипка бяха дошли и децата от клуб "Родолюбие" към основното училище "Ран Босилек" в Габрово. Почетен караул станаха представители на клуб "Традиция".
Митинг по случай 134 години от Освобождението се състоя в подножието на върха. "Изключително съм радостна и щастлива, че виждам толкова млади хора, дошли да почетат празника на българското освобождение", заяви вицепрезидентът Маргарита Попова, която бе тук. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, депутати, дипломати и представители на местната власт в Стара Загора и Габрово също бяха сред изкачилите историческия връх.
Пред Паметника на свободата на Шипка гостите и жители от двете страни на Балкана положиха венци и цветя на признателност, предаде БТА.
По случай 3 март в президентската институция са получени много писма с пожелания за благоденствие и просперитет на българския народ. Росен Плевнелиев получи поздравления от държавни глави и ръководители на международни организации, сред които са генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, президентът на САЩ Барак Обама и Нейно Величество кралицата на Обединеното Кралство Елизабет II, Папа Бенедикт 16-ти и др.
Изненада дойде и от Googlе. Ако днес ви се е наложило да използвате търсачката ще видите, че логото е украсено не с какво да е, а с един от най-българските символи – паметника Шипка. На руската версия google.ru обаче този символ го няма, макар много хора да са възприели Русия като наша освободителка.
