В Националната агенция по приходите (НАП) има списък с 34 физически лица, чиито доходи от лихви по сметки в швейцарски банки възлизат на обща стойност от около 2,3 млн. лева. Това съобщи във времето за парламентарен контрол финансовият министър Петър Чобанов.
На тези лица са възложени проверки, за да се установи дали получените от тях облагаеми доходи от лихви с източник Швейцария са декларирани в годишните данъчни декларации, информира БТА.
По думите му страната ни получава информация за целите на данъчното облагане за банкови сметки на български физически лица по линия на споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария.
Ако лицата не се съгласят самоличността им да бъде разкривана, доходите им от лихви по сметки в швейцарски банки подлежат на облагане с данък от страна на Швейцария, уточни той.
Пред журналисти в парламента Чобанов заяви също така, че по последна информация бюджетният дефицит за 2013 г. ще бъде 1,8%.
„Като цяло, завършихме успешно фискалната година и се справихме с доста предизвикателства, по-голяма част от които наследени“, заяви той.
Той допълни, че е трябвало да бъдат осигурени допълнителни разходи за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и недобре изготвения и бюджет.
По думите на Чобанов фискалният резерв е с 200 млн. лв над минималната граница от 4,5 млрд. лв.
Финансовият министър отбеляза още, че е възстановена добрата практика пенсионерите да получат добавки в края на годината.
Според Чобанов задлъжнялостта на държава към фирмите е намаляла в края на годината до 110 млн. лв спрямо 150 млн. през юни. По думите му позитивното развитие в тази посока ще продължи и през 2014 г.
По отношение на държавния дълг Чобанов изтъкна, че лимитът от 14,6 млрд. лева не е бил изпълнен, като резултатите показват, че в момента дългът е на стойност 14,1 млрд. лева.
Годината е приключила и с около 240 млн. лева невъзстановено ДДС, което е най-ниската стойност за последните 7 години, посочи Чобанов, цитиран от агенция "Фокус".
Като други положителни стъпки финансовият министър посочи размразяването на социалните плащания, опитите за вливане на ликвидност в икономиката чрез плащания към бизнеса, както и възстановената коректност на данъчната администрация към фирмите.