Информацията е актуализирана в 14:30 часа
Полша отбелязва 30-тата годишнина от учредяването на Независимия синдикат "Солидарност". В проявите участват представители на полското държавно ръководство, включително президентът Бронислав Коморовски, съобщава bTV.
Юбилеят на "Солидарност" се отбелязва тези дни в много полски градове с концерти, изложби, фестивали, конференции и празнични литургии.
Първият лидер на "Солидарност" и бивш президент на Полша Лех Валенса обяви, че няма да присъства днес в Гданск на официалната церемония по случай годишнината на организацията, предаде Франс прес. "Не възнамерявам да отида. Борихме се и извоювахме демокрацията. Тогава предложих "Солидарност" да приключи с политиката. Те обаче продължават да се занимават с политика вместо да решават синдикални въпроси", заяви Валенса.
"Съжалявам, че днешният "Солидарност" вече не е моят синдикат", каза Валенса.
Валенса напусна редиците на синдиката през август 2006 г. и обвини сегашното му ръководство в прекалена политизация и подкрепа за опозиционната консервативна партия "Право и справедливост".
Според анализатори "Солидарност" е изгубил някогашното си влияние над политическия живот в Полша. През 80-те години на XX век синдикатът е наброявал между 9 и 10 млн. членове, а в наши дни те са едва около 600 хил.
Тридесет години след раждането на синдиката "Солидарност" в Полша, който разклати съветския блок, създателят му Лех Валенса смята, че светът има още път за изминаване преди да се адаптира към периода след Студената война, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Солидарност сложи край на разделенията и създаде условията за обединението на Германия и на Европа", каза в интервю за АФП бившият президент на Полша. "Ние обаче запазихме наследените от старата епоха структури, които трябва да се реорганизират и адаптират", заяви Валенса, давайки за пример лишената от противник НАТО след разпада на Варшавския договор и "капитализма, който твърде много се е вторачил в парите и вече не вижда хората". "Докато не направим това, ще работим въз основа на остарели виждания и светът няма да е сигурно място", подчерта той.
Европейците трябва да разберат, че "с държавата-нация е свършено. Няма вече Франция, няма вече Полша в много области - екологията, информацията, икономиката. Всяка страна има различна здравна система, различна данъчна система. Не върви така!", каза Валенса и отбеляза, че ЕС трябва още да се разширява и да приеме Турция.
---------------------
През август 1980 г. в корабостроителницата в полския град Гданск започва легендарната окупационна стачка, която доведе до споразумения с властите и създаването на първия независим профсъюз в държавите от социалистическия блок, припомня вестник "Новинар".
Протестът на полските корабостроители започва на 14 август в обстановка на икономически затруднения и продоволствена криза. Всички напускат работните си места в знак на несъгласие с уволнението на кранистката Ана Валентинович. Прегрешението й било, че събирала недогорели свещи от местното гробище, за да направи нови свещи за паметника на над 50-те жертви от работническите демонстрации през 1970 г.
350 000 корабостроители настояват за правото на стачка и членство в свободни профсъюзи, за увеличение на заплатите, освобождаване на политическите затворници и край на цензурата. Техен водач става 37-годишният електротехник Лех Валенса. На 1 септември лидерът на управляващата партия Едвард Герек отстъпва пред исканията им и освобождава арестуваните дисиденти. "Мекушавият" Герек е сменен от 53-годишния Станислав Каня, който от своя страна по-късно предава "командването" на държавата на ген. Войчех Ярузелски. Събитията около стачката са отразени във филма на Анджей Вайда "Човекът от желязо" (1981), където участва и самият Валенса.
До началото на 1981 г. "Солидарност" вече има над 10 млн. членове. Икономическото положение в страната се влошава, протестите се разрастват и на 13 декември същата година ген. Ярузелски обявява военно положение. "Солидарност" е разформирована, а повечето й лидери - пратени в затвора. Генералът, който неотдавна се извини за смазването на Пражката пролет, се оправдава, че ако военните в Полша не са се били намесили, родината му е щяла да повтори участта на окупираната от Варшавския договор Чехословакия през 1968 г.
Валенса е освободен в края на 1982 г., а година по-късно получава Нобеловата награда за мир. През следващите години организацията му продължава съществуването си като нелегално опозиционно движение. През 1988 г. "Солидарност" е легализирана, а през август 1989 г. влиза в коалиционно правителство с комунистите, след като печели първите демократични избори в Полша. През 1990 г. Валенса е избран за президент. Той остава на този пост до 1995 г., когато по губи от кандидата на демократичната левица Александър Квашневски.