Образователната и квалификационна система не осигуряват необходимите за икономиката кадри. Това е един от изводите в доклада на Съвета на Европейския съюз относно пазара на труда у нас, представен от Българската стопанска камара (БСК).
Връзката между специалностите и броя на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Например, на пазара на труда се наблюдава хронична липса на лекари, медицински сестри и санитари, инженерни специалисти, IT специалисти и др. Въпреки високата безработица, 42% от фирмите трудно намират хора за ключови позиции.
Като проблемни сегменти на пазара на труда в доклада се посочват дългосрочно безработни и обезкуражени лица, заетите в държавната администрация, заетите в селското стопанство (основно чрез семейна заетост), безработица и отсъствие на мотивация сред младите хора.
Процентът на заетите лица с висше образование в България (25.6% -2005 г., 26.4% - 2009 г.) е под средното равнище за ЕС, включително спрямо водещи страни като Ирландия (37.8 %), Белгия (37.7 %), Люксембург (37.6 %), Кипър (37.1 %), Финландия (36.2 %), Естония (35.3 %).
Силно тревожно е намаляването на заетостта на младежите в групата 15-24 г. до 19.8% през второто тримесечие на 2011 г, които са почти двойно по-ниски от средните стойности за ЕС (35.2% през 2009 г.).
Налице са две тревожни тенденции за пазара на труда - спад в броя на активното население и, едновременно с това - увеличение на безработните лица, лицата извън работната сила и, в частност - обезкуражените лица.
Постоянно нараства контингентът от безработни (370 хил. души) и обезкуражени лица (231 хил. души). Той се увеличава със 71% (спрямо 2008 г.) и е потенциален източник за заетост в „сивия сектор" на икономиката. Второто тримесечие на 2011 г. спрямо 2008 г. регистрираните безработни нарастват с 85.1%, а обезкуражените - с 53.1%. Голяма част от тези лица са с ниско образование и квалификация. Между 45% и 53% от постъпващите на работа през изминалите пет години са без квалификация.
Най-голям пик на работната сила е отбелязан през 2008 г. - 3504.7 хил. души, след което се поддържа трайна тенденция. Наблюдава се значителен спад на заетостта след 2008 г. - особено спрямо средното равнище в ЕС, сравним с този при страните с дългови проблеми (Гърция, Ирландия, Испания). Коефициентът на заетост намалява с 2 пункта през второто тримесечие на 2011 г. спрямо второто тримесечие на 2010 г. като за първи път в последните пет години е под нивото от 60%, достигайки 58.2% при приета цел в Лисабонската стратегия от 70 на сто.
Независимо от ръста на работните места в обществения сектор, с 6.2% намалява броят на съществуващите и новооткритите работните места. За две години работните места са намалели с 262 868, броят на заетите - с 319.6 хил. души, броят на наетите - с 287.3 хил. души, а броят на самоосигуряващите се - с почти 36 хил. души.
Нараства броят на предприятията без наети лица (150 хил. фирми или 46% от всички активни предприятия). Влошава се качеството на съществуващите и новооткритите работни места. Влошена и неблагоприятна секторна структура на заетостта - над 60% от заетите са в сектори с ниска добавена стойност и равнище на възнаграждения, като охранителна дейност, търговия, услуги, ресторантьорство, както и селско стопанство, обществен сектор и държавно управление.
Едно от предложенията на БСК за подобряване на състоянието на пазара на труда у нас е създаване на правна рамка, стимулираща работодателите да заделят средства за квалификация и преквалификация на техните работници и служители и защита при евентуална безработица, чрез създаване на фирмени и браншови фондове, като резервираните средства се признават за данъчни цели. Останалите предложения на камарата можете да прочетете тук.
