Националният статистически институт публикува ревизирани данни за броя на населението на България в периода между двете преброявания през 2011 и 2021 година. Причината за разработването на ревизираните оценки е отчетената разлика в броя на населението от текущата демографска статистика и резултатите от Преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 година.

Разликата се дължи основно на неотчетена през периода външна миграция, възлизаща на 4.7% от населението към 31 декември 2021 година в сравнение с данните за населението от преброяването към 7 септември 2021 година. В регионален аспект разликата варира от 0.6% намаление на населението за област Враца до 12.3% за област Кърджали.

Целта на ревизията е да бъдат произведени оценки за броя на населението към 31 декември на всяка календарна година за периода 2012 – 2021 година, съобразени със закономерностите в демографските процеси раждаемост, смъртност и миграция през периода, както и да се отразят резултатите от последното налично преброяване през 2021 година. 

Ревизията на населението е разработена по пол, възраст и по области.

Ревизираните данни може да намерите на сайта на НСИ в Рубрика „Ревизия на населението Преброяване 2021“.

Според данните на НСИ за 2023 година населението на България към 31 декември на миналата година е 6 445 481 души, което представлява 1,4 на сто от населението на Европейския съюз (ЕС). В сравнение с 2022 година населението на страната намалява с 2229 души, или с 0,03 на сто.

Мъжете са 3 097 698 (48,1 процента), а жените – 3 347 783 (51,9 процента), или на 1000 мъже се падат 1081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2023 гдоина лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23,8 на сто от населението на страната. В сравнение с 2022 година делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27,7 на сто, а на мъжете – 19,5 на сто. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31,3 процента), Габрово (30,3 процента) и Смолян (28,9 процента). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19,2 процента, Варна – 21,5 процента, и Благоевград – 22,2 прооцента.

Към 31 декември 2023 година децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1 на сто от общия брой на населението.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,9 процента, Ямбол – 15,2 процента, и Бургас – 14,9 процента от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 10,6 процента, Видин – 11,5 процента, и Габрово – 11,7 процента.

През 2023 година общият коефициент на възрастова зависимост в България е 61 на сто, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 57,6 процента, отколкото в селата – 71,3 процента. Във всички области на страната този показател е над 50 процента. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) – 51,5 процента, а най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 74,8 процента, и Габрово и Ямбол – 72,3 процента във всяка.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,6 години през 2002 година нараства до 45,2 години в края на 2023 година. Средната възраст на населението в градовете е 44,4 години, а в селата – 47,5 години.

Променят се броят и относителният дял на населението под, в и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението в и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2023 година тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст за 2023 година е 3 769 000 души, или 58,5 на сто от населението на страната. Мъжете са 1 971 хил., а жените – 1 798 хиляди.

Към края на 2023 година над трудоспособна възраст са 1 698 хил. души, или 26,3 на сто, а под трудоспособна възраст – 977 хил. души, или 15,2 на сто от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31 декември 2023 година това съотношение е 67.

В 2023 година в градовете живеят 4 738 461 души, или 73,5 на сто, а в селата – 1 707 020 души, или 26,5 на сто от населението на страната.

Към края на 2023-та населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 – села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово – по 67.

В 1245, или в 23,7 на сто от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 35,2 на сто от населението на страната.

Към края на 2023 година страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

През 2023 година в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99,5 процента) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличава с 601 деца, или с 1,1 на сто.

Броят на живородените момчета (29 318) е с 1439 по-голям от този на живородените момичета (27 879), или на 1000 живородени момчета се падат 951 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 42 388 и 14 809 деца, а коефициентът на раждаемост е 8,9 на сто в градовете и 8,7 на сто в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,5 процента, София (столица), Ямбол – по 9,9 процента, и Пловдив – 9,7 процента. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 5,1 процента, Перник – 6,4 процента, и Габрово – 6,8 процента.

Броят на починалите през 2023-та е 101 006, а коефициентът на обща смъртност – 15,7 на сто. Спрямо предходната година те намаляват със 17 808, или с 15 на сто. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.

Смъртността сред мъжете (16,9 процента) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14,5 процента). През 2023 година на 1000 жени умират 1076 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21 процента) отколкото в градовете (13,7 процента).

В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин – 23,4 процента, Габрово – 21,9 процента, и Монтана – 21,6 процента. В осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11,4 процента.