Несъмнено нашата Вселената е много по-странно и изпълнено с чудеса място, отколкото и най-развинтеното въображение може да си представи. В необятните простори на Космоса съществуват феномени, които продължават да са непонятни и за най-проникновените учени. Опитите те да бъдат обяснени и да си отговорим на фундаменталните въпроси за същността не реалността раждат безброй теории.

В следващите редове ви представяме някои от идеите, които едни смятат за обосновани, други – буквално за щури. Тъй или иначе, ако някоя от тях се окаже вярна, тя би променила разбирането ни за света.

1. Съществуват галактики от антиматерия. Предположението за подобни образувания идва от факта, че при Големия взрив се формират еднакви количества материя и антиматерия. Това означава, че на теория е възможно някъде из Космоса да съществуват галактики от антиматерия. За момента тази идея остава недоказана, тъй като голяма част от свойствата на антиматерията не се отличават от тези на материята и астрономите просто не могат да засекат потенциалните галактики от антиматерия (ако те съществуват).

Снимка: NASA

2.Теорията за панспермията. Това е една често обсъждана теория, която гласи, че всъщност животът на Земята се е зародил накъде другаде в Космоса и е донесен тук с милионите комети и метеорити, които са бомбардирали планетата ни в дълбока древност. Днес тази версия е широко дискутирана в научния свят, включително и от авторитетни автори. Някои от тях предполагат, че животът се е появил първо на Марс, където е вероятно условията за това да са били по-благоприятни от тези на Земята, преди повече от 4 млрд. години.

3. Екпиротният модел на Големия взрив. Това е теорията, че всичко е започнало от сблъсъка между две вселени – нашата и друга, намираща се непосредствено до нас, но в друго измерение. При този моментен сблъсък се поражда енергията на Големия взрив, от която се създава цялата заобикаляща ни видима (и невидима) материя.

 4. Вселената е с формата на поничка. Вселената може би е по-малка в една посока, отколкото в друга, гласи тази теория. Това може да означава, че Космосът е с формата на поничка. За съжаление въпросното предположение е оборено от гениалния руски математик Григорий Перелман, който доказва, че Космосът е с формата на балон, който се разраства във всички посоки.

5.Теорията за мултивселената. Плод е на често експлоатираната тема в научнофантастичните произведения, че всяко действие във Вселената всъщност може да се развие по безброй различни начини, като всеки изход от него определя създаването на нова Вселена. Несъмнено тази теория кара някои от нас да се чувстват важни и значими.

Снимка: NASA

6. Живеем в „Матрицата“. Става въпрос за т.нар. Хипотеза за симулацията – неприятната идея, че нашето съществуване и нашите мозъци всъщност са продукт на сложна компютърна симулация, контролирана от бъдещите поколения хора. А защо не и от машини, както е в едноименния филм?

7. Земята е зоопарк. Някои смятат, че нашата планета по същността си е гигантска зоологическа градина, създадена от извънземна раса, която ни защитава от опасностите на Kосмоса. Самите извънземни ни наблюдават без да ни се разкриват, твърдят поддръжниците на тази хипотеза.

8. Квантовият ефект на Зенон и краят на Вселената. Това е теорията, че т.нар. тъмна енергия, изпълваща Вселената, я държи нестабилна. Това означава, че в даден момент може да се получи промяна в квантовото състояние на материята, което да доведе от повсеместно унищожение.

9. Черните дупки са входове към други измерения. Предположението гласи, че ако имаме нещастието да попаднем в Черна дупка, няма да бъдем смачкани, а ще излезем от другата страна в друга Вселена. Въпросът за завръщането ни после стои широко отворен.

Снимка: NASA

10. Холографският принцип. Любопитна теория, според която нашата реалност не е нищо друго, а холографска проекция, създадена от самата Вселена. Идеята е, че всъщност съществуваме под формата на информационни единици „по повърхността“ на Вселената, която ако можехме да погледнем отвън, бихме оприличили на гигантска черна дупка. Предположението идва от откритието, че черните дупки поглъщат материята, но не и информацията за тях, която остава по повърхността им.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!