Автор на статията:
e-vestnikМакар да не е държавен служител, телевизионната критичка Васа Ганчева, заснета със скрита камера как взима подкуп да напише статия, е подсъдна по Наказателния кодекс и я заплашват до 6 години затвор и глоба до 5 хил. лв. Това са пояснили за e-vestnik юристи (виж по-долу законовите текстове).
Но в телевизионно предаване по Нова телевизия в неделя адвокатката Искра Онцова, която играе в шоуто "съдия", обяви, че Васа Ганчева няма как да бъде подведена под отговорност, защото не е била
облагодетелствана в ролята си на длъжностно лице. "Г-жа Васа Ганчева е на граждански договор и тук не можем да говорим за корупция по закон", обясни Онцова в рубриката "Съдебен спор" на тв
предаването "Станция Нова". Подобна позиция в същото предаване зае и и зам.-председателят на Комисията по етика в печатните медии Радо Чолаков, който работи в пресгрупа "168 часа".
И двамата обаче грешат или се опитват да оневинят журналистите въобще при подобни ситуации. Случаят е типичен пример за търговия с влияние, което се преследва от закона.
Записът как телевизионната критичка Васа Ганчева иска 1000 лв., за да напише положителна статия за предаването "Съдебен спор" в "Станция Нова", дискредитира журналистите и вестниците въобще.
Маса зрители и читатели са си казали - ами само Васа ли е? Записът е наистина отвратителен - тя обяснява колко да й платят, какво ще напише срещу това, взима парите, брои ги, подписва дори разписка, и наистина написва хвалебствие за предаване, продуцирано от Иван и Андрей. Които пък тя нарича в други свои писания "хлебарки" и "гномове". Сега обръща палачинката за едни 500 лв. и се спазарява за други 1000 лв. още хвалби наесен.
Клипът от скритата камера може да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=pj4Vqs9hC6w
Може ли такова поведение да бъде подсъдно? Чуха се доста мнения, че Васа Ганчева не е “длъжностно лице”, каквото понятие има в Наказателния кодекс. Тоест – не може да бъде съдена. Не е на заплата и не е в държавно учреждение. Това е заблуда, която може да коства много на журналисти, които се подлъжат по нея.
Ето най-напред какво определя Наказателният кодекс (НК) като “длъжностно лице”:
Член 93
1. “Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
…
б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в …, обществена организация, друго юридическо лице … (б. р. - за улеснение в цитата на НК са съкратени онези
понятия, които се отнасят до държавни служби и са оставени само тези, които визират частна институция или структура, каквато е вестникът).
По този текст от НК на Васа Ганчева й е възложено да изпълнява постоянно работа в друго юридическо лице. Който смята да се хване за термина “работа, свързана с управление на чуждо имущество”, да знае, че вестникът е стока и се продава. На Ганчева й е възложено да изработва част от него, да му придава качества, да го произвежда и т. н.
Като длъжностно лице за Васа Ганчева чл. 301 от НК предвижда до 6 години затвор и глоба до 5000 лева, ако “поиска или приеме дар или каквато и да е облага”, за да “за да извърши или да не извърши действие по служба”.
При добро желание прокурорът може да повдигне обвинение и съдията да осъди Васа Ганчева и по друг член от НК, за които дори не е нужно понятие “длъжностно лице”. Ето го:
Член 225в
(1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице…, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, …за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията
си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.
По този член пак има затвор и глобата този път е до 20 000 лв. Ако някой се опита да се измъкне с оправданието, че това не е търговска дейност, да не разчита много. Отново става дума за продажба и
заплащане при извършване на работа.
В разгорелия се спор в студиото Весела Табакова, преподавателката във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”, макар да не е юрист, изрази категорична позиция: “Това е очеваден
случай на корупционно поведение.”
Бившият издател на в. “24 часа” Петьо Блъсков пък изрази мнение, че такива неща стават и по света и даде за пример книгата на американската журналистка Клеър Стърлинг за атентата срещу папата, в която тя развива “българската следа”. В отговор пишещият тези редове, редакторът на e-vestnik, каза, че няма нужда да се дават примери от чужбина, защото самият Блъсков като издател на “24 часа” преди 15 години е публикувал фалшива партийна книжка на кандидат кмета Софиянски 2 дни преди изборите. Блъсков се опита да се оправдае, че фалшификатът е бил изфабрикуван от БСП, но по онова време той беше в организационния комитет на конкурента на Софиянски - банкерът Венцислав Йосифов и случаят беше представен на пресконференция като “разследване на “24 часа”, което тогава изненада и хората от вестника.