За последните 4 години България и Румъния отбелязаха сериозен напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи, но засега не можем да предвидим кога механизмът за сътрудничество и оценка ще отпадне. Не искаме да прогнозираме. Това заяви на пресконференция днес в Брюксел говорителят на Европейската комисия Марк Грей.

Той добави: Всичко е възможно и всичко зависи от показания напредък до следващото лято. Няма да предсказваме и нямаме предубеждения, това няма да бъде решено днес. От думите на говорителя на ЕК стана ясно, че е възможно запазване на механизма само за една от двете държави и след лятото на 2012 г.

Необходимото законодателство в България и Румъния беше прието, но все още има необходимост от по-доброто му прилагане в областта на корупцията и организираната престъпност, отчете Грей, цитиран от БТА.

Говорителят на ЕК заяви, че не може да се коментира дали докладите за напредъка на двете страни са положителни или отрицателни. Той добави, че и в двете страни има постигнат прогрес, но Механизмът за сътрудничество и проверка все още е нужен.

Какво пише в докладите за двете държави:

България и Румъния трябва да постигнат по-нататъшен напредък в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, а в случая с България - и в борбата с организираната престъпност.

Докладите наблягат на факта, че и в двете държави съдебната система следва да положи по-големи усилия за реформа. Комисията прави редица препоръки за по-нататъшни действия в България и Румъния. През лятото на 2012 г. Комисията ще направи цялостна оценка на напредъка на двете държаи по механизма за сътрудничество и проверка от присъединяването им към ЕС досега и ще изготви целесъобразни предложения в зависимост тази оценка. Това са основните заключения от петите по ред годишни доклади по механизма за сътрудничество и проверка с България и Румъния, приети днес от ЕК.

В доклада за напредъка на България се посочва съществуването на трайна политическа воля и ангажимент на българското правителство да продължи изпълнението на стратегията си за реформа.

България продължи да реформира съдебната си система, взе мерки за укрепване на законодателството в областта на конфликта на интереси и започна структурна реформа на полицията и системата на наказателните съдилища. В същото време в доклада се отбелязва, че борбата с корупцията по високите етажи на властта не е довела до убедителни резултати през последните дванадесет месеца и че цялостният резултат в борбата с организираната престъпност трябва значително да се подобри.

Ръководството на съдебната система все още трябва да покаже реален ангажимент за провеждането на съдебната реформа. Съществува неотложна необходимост от значителни подобрения в отчетността и професионалната практика в съдебната власт и разследващите органи, за да могат да бъдат постигнати убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, става ясно от информацията на представителството на ЕК у нас.

В доклада за Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам.

Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат.

В документа се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

Комисията ще извърши цялостна оценка на напредъка по механизма за сътрудничество и проверка от присъединяването на България и Румъния досега със следващия годишен доклад за оценка, който ще бъде публикуван през лятото на 2012 г. В зависимост от тази оценка ЕК ще направи целесъобразни предложения. Настоящият доклад включва определен брой конкретни препоръки, които да подпомогнат двете държави-членки в подготовката им за тази цялостна оценка.

Свързват ли се докладите с влизането на България и Румъния в Шенген:

Механизмът за сътрудничество и проверка не трябва да се обвързва с въпроса за Шенген. Това заяви говорителят на Европейската комисия Марк Грей на пресконференция след представянето на годишните доклади. Той посочи, че влизането в единното пространство за свободно пътуване и напредъкът на двете страни по препоръките в рамките на механизма са два отделни въпроса, информира Агенция "Фокус".

От Европейската комисия отбелязаха, че България и Румъния са технически готови за Шенгенската зона, но няма решение относно перспективата за присъединяването на двете страни. Оценките за техническата готовност на България и Румъния не е направена от ЕК, така че Комисията не може да даде сигнал със своя доклад за това, че София и Букурещ за готови за членство.

Какви са шестте показателя, определени за България?

В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:

1. Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.
4. Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление.
6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.