Годишният доклад на Mastercard - Masterindex дава нова информация за възприятията на българите към разплащателните методи, банковите услуги, както и честотата на използването им. Проучването тази година показва, че почти всеки българин в страната притежава дебитна карта (98%), докато процентът на притежаващи кредитна е 40. Притежателите на дебитни карти в България са повече, в сравнение с тези в съседните ни Македония и Сърбия, където са съответно 94% и 79%. Близо половината от запитаните проявяват интерес към незабавните трансфери и P2P разплащанията, съответно 51% и 44%, като основна причина за това са бързината и удобството, които осигуряват. Биометрията, като метод за автентикация на плащанията, е предпочитан метод сред потребителите, които плащат с телефона си – 43% предпочитат да въвеждат биометрични данни.
Що се отнася до честота на използване, у нас дебитните карти се използват най-често – 39% плащат с тях ежедневно, докато 32% използват кредитни карти до два пъти в месеца. Изборът на конкретна марка разплащателна карта се определя от потребителите най-вече на база добрата репутация на банката картоиздател (40% посочват този показател като водещ). В същото време става ясно, че картодържателите в България са много чувствителни към цените, когато става въпрос за избора на банката – клиентите се ориентират най-вече по ниските лихвени проценти и ниската комисионна (64%). Други важни причини за избор на банка са допълнителните функции на картата, както и това дали се приема от всички банкомати (около 30% посочват тези два фактора). Като основен стимул за увеличаване честотата на използване на разплащателна карта, потребителите посочват възможността за възстановяване на суми и схеми за лоялни клиенти (съответно 44% и 46%).
За най-ценена характеристика при избора на карта потребителите посочват безопасността, която гарантира при плащания (посочена от 44% от запитаните), последвана от улесненото използване и удобството при разплащанията (28%). Двата вида карти (кредитна и дебитна) носят разнообразни ползи за финансовата стабилност на картодържателите. В България процентът на хората, които се възползват от предимствата и на двете, е 38, а в Македония и Сърбия съответно 22% и 21%. Картодържателите откриват удобство от използването на дебитна карта за разплащане в хранителни магазини (65%), онлайн пазаруване и резервации (43%) и за плащане на сметки и пазаруване на дрехи (33%). Кредитните карти са предпочитани на първо място, когато става въпрос за онлайн пазаруване и правене на резервации (за 50% от проучените), последвани от пазаруване на храна и дрехи, съответно с 47% и 42%.
Относно безконтактните плащания, проучването сочи, че 58% от потребителите се чувстват комфортно, когато плащат безконтактно без въвеждане на ПИН код за суми до 50 лв. – в следствие на което Mastercard увеличи лимита за безконтактни плащания без ПИН код от 25 на 50 лв. през април тази година. Тогава компанията заяви, че новият лимит е по-добре адаптиран към финансовите нужди на потребителите и допълнително показва зрелостта на българския пазар за тази стъпка. Основният мотив за използване на безконтактни карти вместо кеш, е удобството им (65% от запитаните го посочват като определящо). За разплащания над 50 лв. 29% от запитаните посочват, че предпочитат да вкарат картата си в ПОС терминал.
„Ставаме свидетели на непрекъснатото разрастване на безконтактната мрежа в страната. България продължава да бъде сред лидерите в Централна и Източна Европа в имплементирането на най-новите технологии, като показателни за тази тенденция са данните от проучването Masterindex 2019. Доверието в мобилните разплащания се повишава, а това позволява да развиваме и нови технологии, като плащане чрез биометрични данни, които осигуряват и по-голямо удобство и бързина за потребителите. Всичко това говори за една зрелост, която постига пазара през последните години.“ коментира Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.
Годишният доклад на Mastercard хвърля светлина върху възприятията на българите относно използването на разплащателни карти в чужбина. Проучването е проведено сред 1000 български граждани в 28 града. Направени са заключения по въпроси, които се отнасят до предпочитанията на хората за вида на разплащателните карти, отношението им към плащането с карти в чужбина, както и нивото на доверие в безопасността на плащането с карти.
