Стряскащи факти за замърсяването на планетата в резултат от дейностите на компаниите има в изобилие. Ето няколко, подбрани случайно: 7 млрд. килограма боклук се изсипва в световния океан всяка година, приблизително 1/3 от мъжките риби в британските реки са в процес на смяна на пола поради замърсяване на реките с хормони, в наши дни в тялото на всеки от нас има между 300 и 500 химикала повече, отколкото в телата на хората преди 1920 г. Списъкът може да бъде безкраен. 

Никак не е лесно да се оцени каква е стойността на една непокътната от дървосекачите гора, на чистата река и чистия въздух, но една група от най-големите банки в света се опитва да го прави.

Те са единодушни, че сегашната икономика употребява и често разрушава околната среда, без да си плаща за това. Това прави икономическата система неустойчива. 

Банките също така са загрижени, че някои компании използват природните ресурси толкова бързо, че изобщо не мислят за собственото си бъдеще, да не говорим за това на планетата. Финансовите институции отправиха предупреждение, че ще лишат компаниите с антиекологични практики от кредити, ако не поправят поведението си.

В името на природния капитал

Първоначално на Конференцията на ООН за устойчиво развитие през 2012 г., известна като среща на високо равнище Рио+20, 39 големи банки подписаха Декларация за природния капитал. Тази година, в края на лятото, 43 финансови институции, сред които и Световната банка, създадоха работна група.

Декларацията дефинира природния  капитал като „природните активи на Земята (почва, въздух, вода, флора  и фауна) и произлизащите от тях екосистеми,“ посочва списание „Сайънтифик Американ“

Храната, влакната, водата, здравето, енергията, климатът и други „услуги“, осигурявани от природния капитал, струват трилиони долари годишно, но не са оценени адекватно. „Въпреки че са от съществено значение за нашето благополучие, всекидневното им използване остава почти незабележимо за нашата икономическа система. Използването на природния капитал по този начин не е устойчиво", се казва в декларацията.

Банкерите дори отчасти признават вина, че не са открили начин за оценяване на този природен капитал, както и че засега нямат метод да разпознават опасността за стабилността на някои компании заради деструктивното им поведение, посочва „Дейли клаймът“.

Те искат управляващите в отделните страни да принудят компаниите да разкриват зависимостта си от природния капитал и влиянието, което те имат върху него, като публикуват годишните си финансови отчети. Банките настояват също така компаниите, които не го правят, да бъдат глобявани, а за онези, които подкрепят природния капитал като част от бизнеса си, да има данъчни облекчения.

Банкерите знаят, че за да се оцени природният капитал, някой ще трябва да установи кое колко струва в пари. Как да се оцени значението на хектар гора за чистия въздух, дъжд, емисии и храна, която тя осигурява? И каква е икономическата загуба, ако бъде унищожена?

Индустрии като минно дело и производство на шистов газ са на предната линия, защото се смята, че операциите им са опасни, при тях се използва чиста вода и те причиняват замърсяване. Институциите искат да определят цената на това и си задават въпроса дали финансовият риск, който свръхизползването на ресурсите носи на бизнеса им, ги прави лоша инвестиция.

За да може природният капитал да се превърне от нематериален в материален актив, банкерите създадоха работна група. Тя е базирана в Оксфорд, Англия и работи с Финансова инициатива на ООН в Женева. Идеята е да се създадат няколко комисии, които да прилага тяхната декларация.

Без илюзии

Никой не храни илюзии, че поетият от банките ангажимент да осчетоводят природния капитал и той да стане елемент при формирането на цените на акциите, лихвите, кредитите и застраховките, ще бъде изпълнен бързо.

Те си поставят като срок 2020 г., когато трябва вече да бъде създадена международна система и всички държави да са подписали Рамкова конвенция на ООН за климатична промяна. Работата, която предстои, е трудна и бавна, но според финансовите институции, това ще е една от важните мерки по предотвратяване на унищожаването на планетата от сегашната икономическа система.