Предоставянето на информация от страна на публичния сектор за регулациите, които трябва да бъдат спазвани от частния сектор и гражданите, е ключово за работата на икономиката.

Редица изследвания показват, че:

1.    С напредване на достъпа до интернет и разпространението на технологиите, повечето публични органи предоставят широк и лесен достъп до регулациите;

2.    Страните с по-високи нива на БВП са по-прозрачни и предоставят изчерпателна информация за регулациите;

3.    По-ефективно организираните публични органи са по-прозрачни и осигуряват лесен достъп до информация за регулациите;

4.    Достъпът до регулаторна информация е по-улеснен в страните с установени демокрации и ефективно защитени политически права;

5.    По-добрият достъп до регулаторна информация се асоциира с по-високо доверие на качеството на регулирането.

От тези общи наблюдения, обаче, има и изключения. Оказва се, че достъпът до регулаторна информация зависи и от избора на властите дали да направят информацията достъпна, независимо че имат всички ресурси да го направят. С други думи, въпросът не е вече във възможностите, а в нарочния избор за по-малка прозрачност.

България е такова изключение. Това е така, защото достъпът до актуалните пълни текстове на нормативните се предоставя не от държавата, която ги създава, а от частния сектор, който осигурява този достъп срещу заплащане. 

Ако приложим горните критерии, за да обясним сегашното положение в България, то се вижда, че у нас достъпът до Интернет вече не е проблем и не сме от страните с най-ниски нива на БВП. От друга страна, у нас все още понятието „ефективност” не се асоциира с работата на администрацията, а доверието към нея стои на ниски нива от години без значителна промяна във времето.

Явно българската държава съвсем съзнателно избира да не предоставя достъп до пълните актуални текстове на законодателството. Ако се опитаме да потърсим отговор на въпроса защо, ще стигнем до тривиални обяснения – частните доставчици на правно-информационни услуги лобират ситуацията да се запази, за да защитят бизнеса си, или пък просто държавата нехае. Или най-вероятно първото е възможно заради второто. Докато това не се промени, ще се прахосват пари на администрацията, която плаща за достъп до законодателството, което сама тя създава, а гражданите и фирмите ще плащат, за да научат задълженията и правата си.

Автор: ИПИ