Шестте страни от Западните Балкани, желаещи да станат членове на Европейския съюз, може да се наложи да догонват стандарта на живот на сегашните държави в ЕС до 2220 година. Това е песимистичният сценарий, в който те много бавно се справят със слабите си институции, корупцията, доминирането на някои сектори в икономиката от държавата и ниската производителност.

Това предупреждава Европейската банка за възстановяване и развитие в един от докладите, подготвени за проведената в понеделник в централата ѝ в Лондон трета инвестиционна среща на върха. В нея участваха премиерът Бойко Борисов и колегите му от Сърбия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.

За база на прогнозата са използвани данни и очаквания на МВФ за развитие на района. През 2001-2016 г. - период, разделен рязко на две фази преди и след глобалната криза - средният ръст за Западните Балкани е 3.2%, а за ЕС - 1.4%. В шестте страни обаче до 2008 г. растежът е бил 5.3%, а в следващите седем години почти е замрял до средно 1.2%.

Според авторите има три сценария за бъдещето и оптимистичният предвижда изравняването по БВП на глава от населението (в долари) да стане малко след средата на века - през 2053 г. Реалистичният сценарий отпраща това събитие няколко десетилетия в бъдещето - през 2078 г. При песимистичния европейци и жители на Западните Балкани ще се изравнят не в следващия, а в по-следващия век.

В момента БВП на глава от населението в шестте държави е около 50% от този в 11-те бивши комунистически страни от Източна Европа и 25% от този показател в по-развитите западноевропейски икономики.

"Фундаменталният проблем, бавещ икономическото развитие на региона, е ниската производителност. Това се дължи на години на недостатъчно инвестиции, слаби институции и трудна среда за правене на бизнес", се казва в доклада. Производителността в частния сектор е 60% от тази в целия ЕС и този сектор е основният създател на икономически продукт в страни, където правителството често доминира в ключови отрасли.

Районът е с нереализиран потенциал, но разгръщането му в значителна степен зависи от волята за реформи и темпото за прилагането им, посочва още банката. Страните са доста по-напреднали икономически, отколкото по върховенство на закона, казват авторите. На базата на новата методология за разширяването на ЕС, приета през 2015 г., повечето от тях са на ниво "известна степен на готовност" да отговорят на критериите на ЕС, когато става дума за функциониращо правораздаване, борба с корупцията и борба с организираната пресктъпност.

Това е второто от пет нива, а за да бъдат допуснати за членове на Европейския съюз, те трябва да преминат през "умерена готовност", "добро ниво на подготовка" и "много напреднали" в подготовката.

И това е само по първия от трите сектора за оценка, засягащ политическите критерии. В този сектор попадат още стабилност на институциите, гарантиращи демократичното управление, права на човека и спазване на правата и защита на малцинствата. В доклада направо се заявява за Босна и Херцеговина и Косово, че тук са на първата от петте степени на напредък.

ЕБВР, вложила досега около 10 млрд. евро на Балканите, обяви в понеделник подписването на меморандум с Босна и Херцеговина и Република Сръбска до 2020 г. да инвестира над 700 милиона евро в пътна инфраструктура на територията на бившата югорепублика. Косовският премиер Рамуш Харадинай пристигна на срещата в Лондон с 40 проекта за половин милиард евро.

Но банката изтъква, че новата ѝ тема за района е т.нар. "мека свързаност" - не само инфраструктурни връзки, но и изграждане на общо икономическо пространство за търговия, инвестиции, движение на хора и стоки и цифрова интеграция.

Сума Чакрабарти, президент на ЕБВР, посочи в словото си пред форума, че за банката е много важно създаването на единно инфестиционно пространство на Западните Балкани. "Това включва хармонизиране на законодателството, премахване на митнически бариери, подобряване на хоризонтални връзки и дълбочината на капиталовите пазари, дигитализация, подсилване на бизнес климата и привличане на чужди инвестиции".