Европейската комисия (ЕК) смята, че България трябва да приложи всеобхватен пакет от мерки за справяне със сериозната структурна безработица, която застрашава икономическия растеж. Това е една от препоръките в оповестения днес анализ на риска от макроикономически дисбаланси в отделните държави от Европейския съюз (ЕС), предаде БНР. Процедурата е част от механизма за ранно предупреждение, който миналата година постави България сред група от 13 държави, чиято икономика е изложена на потенциални рискове.
Дисбаланс на икономиката
Според доклада България страда от макроикономически дисбаланси, които се нуждаят от мониторинг и политически действия. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Олин Рен представи прегледите, извършени на тези държави-членки. По-точно се визира влиянието на декапитализацията в частния сектор, както и продължаващите промени във външната позиция на страната, конкурентоспособността и пазара на труда. Все пак дисбалансът в българската икономика не е прекомерен, считат от ЕК.
Анализът на ЕК посочва, че българският трудов пазар е пострадал много силно от кризата, фирмите масово са закривали работни места, вместо да намаляват заплати, в резултат от което заетостта у нас е сред най-драстично спадналите в Европейския съюз. Безработицата е концентрирана сред уязвими групи като младите и нискоквалифицираните, като расте и делът на дългосрочно безработните.
Всичко това застрашава икономическия растеж, смята Комисията. Затова тя препоръчва сериозни усилия, включващи мерки на пазара на труда и в регионалната политика, както и образователна реформа.
Задлъжнялост
Сред другите проблеми у нас, ЕК изненадващо посочва високата външна задлъжнялост. Изненадващо е, защото България има втория най-нисък дълг в ЕС. Като контрамярка се препоръчва привличане на повече капитали в производството и по-добро усвояване на средствата от еврофондовете.
Комисията не очаква България отново да стигне до бюджетен свръхдефицит, но предупреждава за възможен риск от загуба на конкурентоспособност заради сравнително бързия растеж на цената на труда.
Корпоративната задлъжнялост в нефинансовия сектор е определена като повод за тревога. Според ЕК забавените плащания на кредити, наеми и доставки на стоки и услуги са доказателство за продължаващите трудности пред частния бизнес. Финансовият сектор у нас е запазил стабилността си, но доходността остава много ниска, както и ръстът на кредитите, което според ЕК също излага на риск перспективите за икономически растеж.
Макроикономическите дисбаланси на Европа - "крехка" икономическа перспектива
Комисията е установила, че макроикономическите промени в Европа са в ход, макар и с различен характер и темпове в различните държави-членки. В прегледите се вижда намаляване на дефицита по текущата сметка, конвергенция на разходите за труд на единица продукция, корекции в твърде високите цени на жилищата и намаляване на задлъжнялостта на частния сектор.
Въпреки това, предвид различните предизвикателства и дисбаланси, се очаква различията в растежа между държавите да се запазят през следващите години, смятат от ЕК.
Според Комисията слабата икономическа дейност и крехките икономически перспективи в някои случаи може да са довели до повече рискове и предаване на отрицателни въздействия, свързани с макроикономическите дисбаланси, между държавите. Освен това в повечето случаи коригирането все още не е приключило. Много от икономиките на ЕС продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища. Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и, основно, да се намали безработицата, казват от ЕК.
Макроикономическите дисбаланси в няколко държави членки трябва да се наблюдават отблизо. Те изискват категоричен ангажимент за структурна реформа с цел да се гарантира, че тяхното коригиране ще протече възможно най-гладко и че могат да бъдат създадени условия за устойчив растеж и създаване на работни места, смятат от Европейската комисия.
ЕК също така очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция. Освен България, това са Белгия, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство.
За тези страни на 29 май тази година Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси.
"Нашето променено икономическо управление ни дава възможност да предотвратяваме макроикономическите дисбаланси и да създадем основа за устойчив растеж“, заяви Оли Рен. "Решителните политически действия на държавите членки и на равнище ЕС спомагат за възстановяване на баланса в европейската икономика. Остават обаче значителни предизвикателства: ще е необходимо време за справяне с дисбалансите, възникнали през десетилетието преди началото на кризата, които продължават да се отразяват върху икономиката", каза още той.
В две страни-членки - Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси. Уместността на техните политики в отговор на тези проблеми ще бъде оценена за приключването на тазгодишния европейски семестър за координация на икономическите политики, в чиито рамки на 29 май ще бъдат приети специфични за отделните държави препоръки.
В доклада за механизма за предупреждение е посочено още, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Това е следствие от политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и официално финансиране. Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.