Рецесията в България и последвалата стагнация ясно откроиха проблемите на икономиката, останали в сянката на силния растеж в началото на века. В разгара на политическите дебати и обещания обаче популизмът и социалната политика бяха тези, които достигнаха своя пик, а конструктивни решения сякаш отново липсваха, се посочва в анализ на икономистите от ЕКИП.

Настигането на „европейските стандарти“ се превръща по-скоро в мит, отколкото в реално постижима цел, а причините за това за съжаление остават далеч от общественото внимание.

Както и при предходните избори, така и сега, сравненията с европейските икономики излязоха на преден план, посочва авторът на анализа икономистът Стоян Христов. Дали тези дискусии и използваните аргументи в тях са резонни е въпрос с отворен отговор. Това, което прави впечатление обаче, е тенденцията да се съсредоточаваме повече върху самото съществуване на разликата, отколкото върху причините за нейното запазване.

БВП на човек от населението

Един от стандартните методи за измерване на нивото на развитие между различни икономики е БВП на човек от населението. Въпреки ниските нива, от които стартира България, икономиката не демонстрира напредък спрямо държавите от ЕС. Относително еднаквият растеж на икономиките на страните членки и България за последните 11 години показва, че всъщност оставаме далеч от заветното настигане на европейските стопанства.  През 2011 г. стойностите на БВП на човек от населението в България достигат едва 46% от средните нива за ЕС. Въпреки че в това отношение отбелязваме напредък, сравнението със страни като Белгия, Холандия и Австрия изглеждат далеч по-мрачни – съответно 39%, 35% и 36%.

Защо не успяваме да съкратим тази разлика? Една от сериозните пречки пред процеса на конвергенция според МВФ е намаляващата работна сила вследствие на застаряващото население. Работната сила в страната е намаляла със 7,7% за периода 2000-2010 г. и се очаква да се свие допълнително с 18,9% до 2025 г. Това от своя страна оказва сериозен натиск върху растежа на икономиката в дългосрочен план.

В същото време, основен проблем продължава да бъде производителността на труда, която остава далеч от средните нива в страните членки. Производителността на труда, измерена чрез БВП за един зает, е показател за добавената стойност на човешкия капитал. Колкото по-висока е стойността на този показател, толкова повече стоки и услуги могат да произведат заетите в една икономика.  Данните за България не са обещаващи.

Доход, производителност и заетост в България и ЕС

В условие на свиваща се работна сила производителността на труда остава факторът с най-голямо значение за конвергенцията с нивата на БВП на човек в ЕС.  От една страна ръстът на производителността на труда в страната за периода 2000-2006 г. надминава този в ЕС, достигайки 25%. От друга страна, последвалият растеж на индикатора след началото на кризата се дължи основно на рязкото свиване на заетостта. За периода 2008-2011 г. броят на заетите се свива с 11,8%, докато реалният БВП регистрира намаление от 3,5%.  От техническа гледна точка наблюдаваме ефекта на знаменателя.

Освен растежа на даден индикатор е необходимо да се разглеждат и неговите абсолютни нива. Причината е очевидна – колкото по-големи са разликите между производителността на труда в България и ЕС, толкова по-висок трябва да е растежът на индикатора в страната, за да достигне желаните нива.

Според МВФ именно подобряването на човешкия капитал ще намали разликата в доходите между България и ЕС. Ако страната постигне 4,25% годишен растеж на производителността до 2040 г., ще е възможно изравняване на БВП на човек от населението в България и Португалия (страната с най-ниски нива на този показател в еврозоната). За да съкратим разликата със средните нива за ЕС, ще е необходим годишен растеж от 5,75%.

Който и от двата сценария да разгледаме обаче, необходимо е значително подобрение на производителността на труда, тъй като средният годишен растеж за периода 2000-2011 г. е едва 3,75%, се посочва в анализа.

Заключения

На първо място очевидно текущият модел за „направление“ на българската икономика е крайно неефективен, ако приемем, че целта наистина е достигане на т.нар. европейски стандарти. Разбира се не можем да разчитаме и на продължително свиване на заетостта, за да надминем растежа на продуктивността на труда в ЕС.

Необходими са структурни реформи. Смисълът на тези реформи е да се достигне до реална промяна по начина, по който функционират и си взаимодействат различните компоненти на икономиката, било то държавен и частен сектор или пък пазар на труда и образование. В абсолютен противовес на това обаче са вечно обещаваните от политиците номинални промени, най-популярните сред които са увеличение на минимални работни заплати и пенсии, помощи за безработни или пък увеличение на разходите за образование без ясната конструктивна идея зад тези харчове.