Автори на анализа: Лиляна Дудева и Анелия Дамянова, Център за икономическо развитие (ЦИР)

В последния доклад на Световния икономически форум България прави сериозен скок по отношение на своята конкурентоспособност. Това означава, че страната има потенциал и резерви  за повишаване на конкурентоспособността и подобряване на позициите си в международните класации. За България опитът на страните от Югоизточна Азия е предизвикателен, като особено интересен за нас е Тайван.

Защо Тайван? България сега и Тайван от средата на миналия век доста си приличат - по мащаб, по нисък старт, както и по последвалия приток на финансови потоци – в Тайван от САЩ, в България – от eвропейските фондове. България би могла да почерпи много от опита на Тайван за това как от една от най-бедните и изостанали икономически територии в средата на миналия век (и то много по-бедна, отколкото е България сега), страната вече се е превърнала в една от най-бързо развиващите се азиатски икономики. Днес тя се характеризира с добро управление, модерна икономика и проспериращо население.

Тайван е една от най-конкурентоспособните икономики в Азия и в света. В последния доклад за глобалната конкурентоспособност (Global Competitiveness Report 2012-2013) Тайван заема 13-то място сред 144 страни. След Сингапур (2-ро място) и Хонконг (9-то място), Тайван е най-добре представилата се страна сред азиатските икономики. Отдавна известните като четирите индустриални „тигъра“ от Югоизточна Азия (Сингапур, Хонконг, Тайван и Южна Корея) представляват особен интерес за всички държави, които трябва и искат да повишат своята конкурентоспособност. Техният опит от дълги години предизвиква останалите страни да се запознаят с икономическите им достижения.

Тайван постига сериозен икономически растеж от 10.8% (2010 г.). Страната е център на знанието и иновациите в Азия, инфлацията остава относително ниска – 1.4% (2011 г.). Тайван привлича чуждестранните инвеститори с благоприятния си бизнес климат – малко на брой процедури за стартиране на бизнес, интензивна конкуренция на местния пазар, добре работещи финансови пазари, наличие на рисков капитал, който има огромно значение за развитие на иновациите. Трябва да се отбележи активната роля на държавата по отношение на подобряване на бизнес средата и прозрачността на правителствената политика.

Изследването на Световния икономически форум показва, че в основата на високата конкурентоспособност на Тайван стоят два фактора - много добри резултати по отношение на висшето образование и значителен иновативен капацитет. Висок е процентът на хората с висше образование, с което страната заема 7-мо място сред 144 държави. В  училищата има много добър достъп до iнтернет, отлично е качеството на обучение по математика. Впечатляващи са резултатите по отношение на иновативното развитие – Тайван разполага с много добре обучени и квалифицирани инженери и изследователи, правят се значителни разходи във фирмите за научни изследвания, има много добро сътрудничество между научните институти и бизнеса.

В Тайван са налице няколко основни предпоставки, които са характерни въобще за държавите от Югоизточна Азия и които им позволяват да се развиват много динамично. Става дума за двете „И“-та:

1. Институции, които се стремят да създават условия за бизнес и предприемачество;
2. Иновации, които са в основата на икономическия просперитет.

Неслучайно Тайван е сред важните търговски партньори на Европейския съюз в Азия. По данни на Европейската комисия¹ ЕС е четвърти по важност партньор за Тайван, след Китай, САЩ и Япония.

През 2011 г. Тайван е седмият по големина търговски партньор на ЕС в Азия. Износът на ЕС за Тайван на полуготови продукти, машини и съоръжения потвърждават позицията на ЕС като важен промишлен доставчик за индустрията в Тайван. Най-търгуваните  стоки между ЕС и Тайван по отношение  на размера на вноса и износа са телекомуникационно офис оборудване, машини, транспортно оборудване и  химикали.

Тайванският внос на услуги от ЕС е доминиран от транспорт, бизнес, туристически и финансови услуги. В тайванския износ на услуги за ЕС преобладават бизнес услуги и морски превоз. През последните години ЕС е основен източник на преки чуждестранни инвестиции в Тайван. ЕС има хроничен дефицит в търговията си с Тайван. Това се дължи главно на дефицита в търговията със стоки. Като се има предвид, че ЕС е най-големият световен износител на селскостопански продукти, износът на такива стоки от ЕС за Тайван е твърде нисък.

Ако говорим за търговско-икономическите отношения между България и Тайван, трябва да се отбележи, че мащабът на тези връзки е още малък. Данните показват, че България традиционно има дефицит в търговията си с  Тайван. Делът на Тайван в износа и вноса на България е незначителен и при това намаляващ, като този на вноса надхвърля този на износа.

Таблица. Износ и внос на България, общо и с Тайван, млн. левове

Източник: НСИ и собствени изчисления

От 2005 г. в София функционира Тайвански търговски център, представителство на Taiwan External Trade Development Council (TAITRA).

В момента търговските и инвестиционни отношения на ЕС, в т.ч. и България с Тайван все още не са достигнали пълния си потенциал. Поредица от политически и икономически фактори препятстват подписването на споразумения за свободна търговия с някои от водещите азиатски икономики. От своя страна Тайван проявява силен интерес към възможността да разшири възможностите за икономическо сътрудничество със страните от ЕС, както и с България.

Ускореното подписване на Споразумение за икономическо сътрудничество между ЕС и Тайван несъмнено ще създаде предпоставки за много по-активни  връзки между фирмите в Тайван и страните от ЕС. То ще даде възможност да се оползотворят търговските отношения с „пазарите на растеж“, какъвто е и тайванският.

България има интерес от засилване както на стокообмена и инвестициите с Тайван, така и от прилагане на социално-икономическия модел на тази прогресираща икономика.

¹ Източник: ЕК, Търговия: Trade between the EU and Taiwan