Механизмът за определяне на минималната заплата има нужда от спешен ремонт, предупреди в свой анализ Институтът за пазарна икономика. Той води до твърде голямо увеличение на минимална заплата, което достига до 70-80% от средната за някои икономически сектори и области на страната. Това създава сериозен риск от допълнително напомпване на инфлацията, смятат анализаторите.

Правителството предлага минимална заплата от 933 лв. за 2024 г., като това ниво е резултат от нов текст в Кодекса на труда, който определя най-ниското възнаграждение да е 50% от средното. Текстът се прилага за първи път и води до най-високото за последните 20 години увеличение на минималната заплата - с близо 20%. Предстои предложението да се обсъжда в тристранката, но то на практика е директно изчисление на заложените в Кодекса параметри - т.е. каквито и възражения да има, до промяна на размера едва ли ще се стигне.

Най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната, посочват от ИПИ. От института прилагат изчисления, според които новата минимална заплата представлява едва 20% от средната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, но достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство. Известно е, че това са секторите с най-ниско ниво на светлите доходи.

Макар и по-малки, разликите по области също са значителни. Столицата, със своя много голям пазар на труда и висока средна заплата, е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното, пишат от ИПИ. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на настоящия механизъм – въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата, то в най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно, посочват анализаторите.

Близо половин милион българи работят на минимална заплата - според справките към предложението на правителството към второто тримесечие я получават 442 хил. души. Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – при това с над 150 лева наведнъж – създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск, смятат икономистите. Тук става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще бъде насочен към повишаване на текущото потребление, оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чиито висок ръст няколко поредни правителства се борят. Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби и оттам – към загуба на работни места, предупреждават те.

Засегнати от този голям скок ще бъдат и 883 хиляди самонаети, които внасят осигуровки върху минимален осигурителен праг, равен на минималната заплата. Въпреки че повишаването на осигуровките им би означавало значителен ръст на бюджетните приходи – и оттам, в преследването на 3% бюджетен дефицит – рязкото повишаване на минималната заплата ще означава директен спад на разполагаемия доход на самонаетите с размера на новите осигуровки, смятат от ИПИ.

От института подкрепят създаването на обективен механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение у нас, но смятат, че настоящият е активиран във възможно най-неподходящия момент на висока инфлация и бързо, но неравномерно повишение на средните заплати. Механизмът има ясна и видима нужда от корекция и прецизиране, посочват оттам.

Според експертите, най-простият начин за това е ползването на медианната заплата, вместо средна – както гласи и другият вариант, предложен от ЕК. Медианната заплата е с по-плавна динамика и много по-малко податлива на екстремните стойности, които в България играят особено голяма роля в определянето на средната предвид големите разлики между секторите и регионите. Тази заплата обаче сега се изчислява веднъж на всеки четири години, което ще означава първо да се осигури по-честото й следене.

ИПИ настоява и да се обогати формулата за минималната заплата, така че да отчита много по-пълно състоянието на икономиката и пазара на труда. За тази цел трябва да се вземат предвид редица индикатори – ръстът на икономиката, промените в потребителските цени, динамиката на производителността на труда, балансът между заетост, безработица и дял на неактивните на пазара на труда, дават за пример анализаторите, като на същото мнение открай време са и работодателските организации.

ИПИ споделя и друго искане на бизнеса - да се вземат предвид секторните и регионалните различия.Прилагането на регионални коефициенти би позволило по-бавен ръст на минималната заплата в по-слабо икономически развитите части на страната, който да не ограничава допълнително достъпа до пазара на труда на работниците с най-малък опит и най-ниски равнища на умения. Отраслов подход също не е неподходящ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се приближава най-много до средната са именно тези с най-високи оценки на размера и дела на сивата икономика, смятат от института. Това обаче ще продължи да задълбочава пропастта, която и сега съществува между София и останалата част от страната и обрича цели области на мизерия и обезлюдяване.