В последно време британският министър-председател Дейвид Камерън изпадна по отношение на имиграционната политика в доста по-трудна от обичайната ситуация. Първо му се наложи да отговаря на коментари от бившият вътрешен министър Дейвид Бънкет, че увеличената имиграция от ромските общности може да доведе до бунтове. В същото време опитите му да осъществи дипломатически връзки с Индия бяха подкопани от критики, че Великобритания се е превърнала в изключително негостоприемна спрямо имигранти от тази страна.

Как трябва да продължи Камерън и кой от тези въпроси е по-важен, питат от британското издание „Гардиън“.

Статистически данни, изнесени в сряда тази седмица показаха, че броят на работници от България и Румъния се е увеличил с 19% през 2012 г., достигайки 121 438 хиляди. Ограниченията срещу работници от двете страни ще паднат в началото на следващата година, припомнят от изданието.

Последните статистически данни за годината до декември 2012 г. показват, че нетната миграция във Великобритания е падната с 39 000 спрямо предходната година до 176 000 души.

Дейвид Камерън заяви, че иска нетната миграция да падне с около 10 000 до края на мандата на сегашния парламент. Това обаче изглежда доста трудно, имайки предвид нивото на спад и факта, че през последното тримесечие има дори леко увеличение.

Общият брой на имигрантите, дошли във Великобритания през миналата година е 497 000 души, като 179 000 от тях са отишли с цел работа, а 180 000 с цел образование. За сравнение през през 2011 г. тази цифра е била в размер на 536 000. До голяма степен спадът се дължи на това, че през 2012 г. отишлите да учат във Великобритания чужденци са със 43 000 по-малко.

България и Румъния

В своята седмична рубрика в „Ланкашиър Телеграф“ друг бивш вътрешен министър Джак Стро заяви, че една от най-големите му грешки е да премахне ограниченията спрямо източноевропейските държави, като Полша и Унгария, които станаха членки на ЕС през 2004 г. Той обяснява това с факта, че предварителните прогнози, показващи много малък ефект от премахването на ограниченията, са се оказали грешни. Броят на имигрантите от осемте нови държави членки е бил неколкократно по-голям от предвиденото през 2005 г.

Основното опасение, според „Гардиън“ е, че когато ограниченията спрямо българите и румънците бъдат премахнати през следващата година, ще се случи отново същият проблем.

Джак Стро се позовава на данните за международната миграция в дългосрочен аспект, но те не са разбити по държави, затова е по-добре да се погледнат статистиките за пазара на труда, които показват увеличение от 19% до 121 438 на броя български и румънски граждани, работещи през миналата година във Великобритания.

Колко е голям ефектът от това върху британския пазар на труда?

Българите и румънците са около 8% от всички граждани на ЕС, работещи във Великобритания или 0,4% от работната сила във Великобритания. Това очевидно е една доста скромна стойност. Общо 666 000 работници от Източна и Централна Европа представляват 2% от пазара на труда във Великобритания.

Според изданието е важно да се отчете и факта, че заетостта сред българските и румънските граждани е 75% спрямо 72% при британските граждани. Това означа, че потенциалната възможност имигрантите от тези две страни да се възползват от помощи за безработни е по-малка.