В Италия сега се повтаря нещо, което още преди няколко години бе безуспешно изпробвано в Гърция: партиите обещават на избирателите мед и масло, а после са принудени да гледат как Брюксел им слага спирачка.

В резултат въпросните партии незабавно започват да се вайкат, че волята на народа била престъпно пренебрегната от едни бюрократи, които на всичко отгоре не са избрани по силата на демократичен вот. Или пък от другия обичаен виновник - Германия.

Ясно е, че избирателите предпочитат да плащат по-малко данъци, да излизат по-рано в пенсия, да получават повече социални облаги. Но всичко това не освобождава техните правителства от задължението да спазват правилата, под които сами са се подписали. Точно такъв е случаят с Италия, която се присъедини към европейския валутен съюз по собствена воля, съвсем доброволно и без никаква принуда.

Затова Еврокомисията не превишава своите права, когато предупреждава Италия, че се носи към неконтролируема нестабилност. Не ги превишава и когато завежда наказателна процедура за надхвърляне на допустимия бюджетен дефицит. Тук и дума не може да става за някаква арогантност спрямо италианския народ, както твърди заместник-премиерът Салвини.

Арогантно е обаче да игнорираш правила, чието спазване е в интерес на общото дело - и следователно в интерес на всички в ЕС. Фактът, че тези правила едно време са били заобикаляни, пренебрегвани или незачитани, не може да послужи като оправдание за днешните нарушения.

Да, Германия и Франция също не са без грехове по отношение на правилата за бюджетния дефицит. Може ли обаче това да служи на правителството в Рим като алиби за трупането на нови дългове? Не, не може. Но популистите от ляво и от дясно умишлено търсят кавга с Европа, защото това очевидно им носи приток на избиратели. А е пределно ясно, че този национализъм нанася сериозни вреди на ЕС.

Коментар на Клаус Дитер Франкенбергер във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, преводът е на БГНЕС.