От идването си на власт през 2003 г. Работническата партия на Бразилия следва икономическа политика на създаване на богатство чрез увеличаване на публичните разходи. До края на 2010 г. този модел сякаш работеше успешно. Разходите на правителството се повишиха, потребителското търсене нарасна, а икономическият растеж се увеличаваше с изключително бързи темпове няколко години подред.
Но докато първоначално погледите бяха привлечени от оптимистичните данни за нарастването на БВП, то на по-късен етап можем да очакваме неизбежния крах на един изкуствено създаден стопански просперитет. За жалост, едва тогава ще настъпи моментът, в който политическите лидери ще трябва да се изправят пред своето безсилие и да осъзнаят, че нямат друг изход, освен да пристъпят към отлаганите толкова време структурни промени. Дали настоящият президент на Бразилия Дилма Русеф се намира в подобна ситуация, след като вече започва да губи подкрепа сред своите поддръжници, тепърва предстои да разберем.
Краят на илюзията за държавно създаден икономически просперитет
Наскоро международната рейтингова агенция Standard & Poor’s понижи кредитния рейтинг на Бразилия до категория „боклук” (junk), а през последната година икономическият растеж на страната рязко се забави, като от второто тримесечие на 2015 г. тя е в рецесия. Официалните данни показаха свиване на икономиката с 1,9% спрямо първото тримесечие на тази година и с 2,6% в сравнение със същия период на миналата година. Същевременно държавният дълг регистрира едно от най-високите покачвания в групата на страните от БРИКС, а бюджетният дефицит вече нарасна до близо 7 млрд. долара. Картината става още по-мрачна предвид бушуващата политическата криза, в която важно място заема и корупционният скандал около държавния петролен гигант Petrobras,[1] който нанесе сериозен удар върху инвеститорското доверие.
За да овладее високия бюджетен дефицит, правителството на Бразилия обяви бюджетни мерки на стойност 17 млрд. долара, сред които са съкращения на държавните разходи и увеличаване на данъчните приходи. Икономиите се очаква да засегнат общественото здравеопазване и програмите за социални жилища, инвестициите в инфраструктура, земеделските субсидии, както и заплатите и бонусите на държавните служители. Противоречиви мнения в публичното пространство отключи също и планът за временно връщане на данъка върху финансовите транзакции (CPMF). Ако бъде приет, от него се очакват приходи на стойност 32 млрд. реала (или малко над 8 млрд. долара) през следващата година. Безспорно съкращаването на държавните разходи е далеч по-ефективен инструмент за балансиране на публичните финанси, но често бива пренебрегван или задкулисно упражняван от властимащите, тъй като неговото прилагане изисква решителност и твърд характер. От друга страна, повишаването на данъците е форма на замаскирано посегателство върху собствеността на индивидите, изпитващи и без това върху себе си преките ефекти от ускоряващата се инфлация, която достигна безпрецедентните 9,57% на годишна база.
До този момент Конгресът е гласуваше по-голямата част от фискалните мерки за съкращаване на публични разходи. Сред тези, които са отложени за обсъждане, остават по-високите обезщетения при ранно пенсиониране, повишаването на заплатите в съдебната система и новата формула за изчисляване на пенсиите. Ако не бъде прието наложеното от Русеф вето върху тези разходи, според изчисления на финансовото министерство държавните разходи се очаква да скочат с 128 млрд. реала (31 млрд. долара) до 2019 г.
Рискове и заблуди в свят на непрестанна държавна намеса
С отнемането на инвестиционния рейтинг на страната още една врата бива затворена пред управляващите в Бразилия. По-ниският кредитен рейтинг често означава и по-високи рискови премии, изисквани от кредиторите. Това е видно от доходността по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в долари, която се покачи до най-високите си нива от тяхното емитиране през октомври 2013 г. Не по-различно е положението при 10-годишните ДЦК, деноминирани в национална валута, която се покачи до нива близки до тези от края на 2008 г.
Графика 1: Доходност по 10-годишните ДЦК
Източник: Националната банка на Бразилия
През последната седмица бразилският реал отстъпи до ново рекордно дъно спрямо щатския долар. Това провокира намесата на Централната банка във валутния пазар. В опит да спре обезценяването на националната си валута, тя се намеси на валутния пазар, предлагайки валутни суапове и заеми чрез аукциони. Този ход не е нещо ново за участниците на пазара, имайки предвид, че през 2013 г. финансовата институция стартира подобна суапова програма, която бе прекратена по-рано през 2015 г. След като не доведе до очаквания резултат, президентът на Централната банка даде ясен сигнал, че, ако е необходимо, ще използва всички инструменти, включително международните резерви на страната, възлизащи на стойност от 371 млрд. долара, за да подкрепи националната валута. Неговото изявление намери отражение в промяната на настроението на пазарите, след като бразилският реал рязко отскочи от рекордните дъна, които записаше през изминалите дни. За съжаление обаче би било наивно да се заблуждаваме, че Централната банка може с един бутон да заличи всички проблеми в икономиката. Напротив, може само да ги задълбочи още повече.
Това е така, защото новите пари в икономиката напълно изкривяват ориентирите, които предприемачите използват, за да канализират ресурсите си към най-търсената им употреба. Допълнителната намеса от страна на Националната банка на Бразилия просто ще създаде усещане за доходност у фирмите или на финансовия пазар, но срещу него няма да стои реално търсене от страна на потребителите, а просто нови хартиени пари, което е класическата рецепта за надуване на балон.
Графика 2: Изменение на USD/BRL към 25 септември на дневна база
Източник: www.fxstreet.com
На фона на всички рискове и песимистични прогнози за икономиката на Бразилия, по-притеснителен е фактът, че предприемаческата функция е изместена на заден план, обремена от множество административни тежести и бюрократични процедури. Времето, необходимо за започване на бизнес в Бразилия, е 16 пъти по-дълго от това в САЩ и почти три пъти спрямо това в Китай и Индия.
Графика 3: Брой дни, необходими за стартиране на бизнес в Бразилия през 2015 г.
Източник: Световната банка
В заключение можем да кажем, че въпреки поредицата от протести, корупционни скандали и песимистичните прогнози за икономиката на Бразилия, светлината в дъното на тунела за страната са идващите от улицата призиви. „Less Marx, more Mises” бе посланието, което прикова вниманието по време на антиправителствените демонстрации и показа, че немалка част от населението повече не желае държавното фиаско, което кулминира около и след провеждането на Световното първенство по футбол, да продължава.
[1] Обвинението е насочено към няколко директори, които са вземали подкупи от строителни фирми и са насочвали средствата към партии от управляващата коалиция.
Автор: Ивелина Петрова
Статията е публикувана за пръв в Експертния клуб за икономика и политика.