Използването на кредит с цел покриване на годишната такса за обучение и/или съпътстващите го разходи е една от най-популярните практики сред студентите в САЩ.
Макар че през първото тримесечие на 2016 г. общата стойност на отпуснатите студентски кредити достига рекордната сума от 1,35 трилиона долара, данни на Федералния резерв сочат, че темпът на растеж постепенно се забавя, достигайки 6,2% на годишна база през първото тримесечие на тази година (дясната скала на графиката).
Студентският дълг в САЩ се увеличава с над 2 700 долара всяка секунда или с над 235 млн. долара на ден, а общият му размер е по-голям от държавния дълг на страна като Испания.
ЗАЩО СЕ СЛУЧВА ТОВА?
Увеличаването на студентския дълг е обвързано със сериозно покачване на годишните такси за обучение и съпътстващите ги разходи. Процесът е в голяма степен двупосочен: по-скъпите такси за обучение водят до по-висока нужда от кредит, а по-лесният достъп до кредит (заради държавните гаранции) води до повишаване на цената на висшето образование. За близо две десетилетия средният кредит, дължим от завършващите, е нараснал с близо 25 000 долара.
Данните покават още, че през 2012 г. 69% от завършващите са се възползвали от студентско кредитиране, което е два пъти повече в сравнение със завършващите преди 20 години. Увеличава се и делът на хората от семейства с доход над средния, възползвали се от финансовата услуга. Това показва, че ръстът на годишните такси води до промяна и на профила на кредитополучателя. Заради повишаващите се цени на висшето образование в САЩ, все по-заможни семейства се налага да теглят студентски кредити. Друга причина за тази динамика е все по-широкият кръг от бенефециенти. До средата на 90-те години достъп до подобен тип кредити имат предимно лица с по-скромни финансови възможности, докато в последните двадесетина години са създадени редица възможности и за хора с по-високи доходи да получат студентски кредит.
Все повече студентите срещат трудности при погасяване на своите кредити. Данни на Federal Reserve Bank of New York показват, че пикът на личните фалити при лица, изтеглили студентски заем през 2005 г., е на деветата година от изтегляне на кредита, когато достига 24,6%. За сравнение делът на фалитите при изтеглилите студентски заем през 2009 г. е 26,0% още на петата година.
През последните няколко години се забелязва ръст на редовно обслужваните кредити, въпреки че делът на лошо обслужваните кредити е все още висок. По данни на Federal Student Aid, делът на различните видове лоши кредити варира между 28-29%, което се равнява на 250 от общо 850 млрд. долара, включени в тази база данни (общата сума на студентски кредити е 1,35 трилиона долара). За сравнение с 2014 г., когато делът на обслужваните е около 40%, през първото тримесечие на 2016 г. този дял е около 51,5%. Този ръст е за сметка на намаляващия дял на кредити, чиито бенефициент все още учи, и на по-ниския дял на кредити, които се намират в гратисен период.
КАКВИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОГ ВСИЧКО ТОВА?
Студентските кредити (1,35 трилиона долара) вече са повече от тези за моторни превозни средства (1,05 трилиона долара) или от дълга по кредитни карти (близо 1 трилион долара). Това кара някои анализатори да смятат, че част от студентските кредити всъщност се теглят не с цел образование, а като заместител на някои от традиционните методи на потребителско кредитиране.
Увеличаването на студентския дълг може да доведе до по-бавен ръст на пазара на недвижими имоти в дългосрочен план. Причината е, че когато завършат своето образование на все по-голяма част от младежите се налага да живеят със своите родители или под наем, което води до спад на ипотечните кредити и забавяне на растежа на пазара за недвижими имоти. Според анализ на Pew Research Center, 21,6 милиона души, попадащи в графата от 18 до 31 години, продължават да живеят с родителите си. За сравнение, през 2007 г. този брой е само 18,5 милиона. Данните също посочват, че сред младежите на възраст 18-24 години 66% от тези, посещаващи университет, живеят с родителите си, докато сред тези решили да прекъснат образованието си, този дял е 50%.
Статията е публикувана от Инфограф. Автор: Симона Златкова.
