Между държавите на Балканите и останалите страни на Стария континент зейва все по-голяма пропаст. Това показва шестото поредно издание на годишната класация „Индекс на настигането“ на институт "Отворено общество".

Параметърът измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – членки и кандидатки на Европейския съюз, по 47 индикатора, разделени в 4 категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление.

Балканските държави са на последните 10 места в класацията, като на дъното са Албания, Турция и Босна и Херцеговина - съответно на 33-о, 34-о и 35-о място.

С 34 точки през 2016 г. България се намира на 29-o място, а пред страната ни са класирани Румъния и Гърция.

България запазва позицията си от последните издания през 2015 и 2014 г., като най-успешно се представя в категорията „Икономика“ - 27-а позиция, с подобрение спрямо класацията от 2015 г.

В категорията „Качество на живот" също има подобрение с едно място и страната ни заема 29-а позиция. На същото място и без промяна е в категорията "Управление".

При отделните индикатори най-доброто представяне на България е по категорията „държавен дълг" - 3-о място в класацията сред всички 35 изследвани държави. Най-нисък резултат страната ни заема при индикаторите „очаквана продължителност на живота" - предпоследното 34-о място, „корупция“ - 33-о място, „доверие в хората“ и „свобода на медиите“ - 30-о място.

„Както се вижда от данните, политиката по сближаване е особено важна за Балканите, които са на дъното на класацията и имат остра нужда от внимание и инвестиции в настигането във всички основни аспекти. Сближаването трябва да остане основен приоритет за ЕС и да не спира точно в момента, когато започва да дава видими резултати, особено на фона на съществуващите политически разногласия и други различия в ЕС", казва Марин Лесенски, който ръководи екипа на изследването.

„Ясно е, че присъединяванията през 2004 г., 2007 г. и 2013 г. не са краят за страните от ЦИЕ, но те отбелязаха етап от тяхното развитие. Въпреки лошите резултати от 2016 г., още по-лошите очаквания за 2017 г. и преместването на приоритетите заради липсата на необходимост или поради популярността на популистки тактики, няма причина да изоставим процеса на наваксване сега“, се казва в обзора на доклада. „Напротив, по-доброто наваксване ще предложи решение на постоянни и бъдещи проблеми. След 2016 г. задачата на страните от ЕС10 + 1 ще бъде да намерят своето място в променящия се ЕС и успехът или провалът при догонването ще бъде един от факторите за определяне на позициите им по отношение на

възникващите дебати за Европа на няколко скорости“.

Някои страни от ЕС10 + 1 имат сходни резултатим, въпреки че оценките им не надвишават средните резултати от групата с по-старите държави членки, с изключение единствено на Естония в категорията „Икономика“. Същевременно все още има значителна разлика между най-добре представящите се в ЕС 15 + 2 и ЕС 10 + 1, ако референтната стойност е максималният резултат. Дори най-добрите нови държави членки не могат да се конкурират с най-добрите изпълнители от по-старите групи членове. Това е разочароващо, но трябва да се има предвид, че референтните държави са сред най-добрите страни в света, така че има разочарование от твърде високите очаквания.

В челото на класацията са северните и северозападните страни  - Дания, Швеция, Люксембург и Холандия с резултат от 71 точки, следвани на малка дистанция от Финландия, Исландия, Германия, Австрия, Ирландия и Великобритания.

Друг интересен извод е, че по нива на държавен дълг Източна Европа е с по-добри показатели от Запада, което значи, че харчи по-дисциплинирано.

„Индексът на настигане” има за цел да отговори на въпроса до каква степен страните членки от Централна и Източна Европа (ЕС 10) са настигнали „старите”, „западни“ страни членки. Индексът регистрира нивата на сближаване или отдалечаване по отношение на четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“, „Управление“. Индексът включва и страните кандидатки и потенциални кандидатки, така че общият брой на страните достига 35.

„Индексът на настигане” съдържа четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“, „Управление“ за всички включени 35 страни. За всяка от категориите по държави има стойности, като на тяхна база се изчислява финална оценка. Тя и отделните стойности се използват за класации, сравнения, оценка на напредък, мониторинг на страни и групи от страни по отделни категории и индикатори, така и допринася за изработването на анализи и препоръки за политики.